Лора Роуланд - Якешину

— Възмутително! — възкликна с гримаса Кейшо. — Тези хора си присвояват твърде много права!

— Може би ако имах съдействие от страна на някоя влиятелна личност… — намекна й Рейко.

— Предполагам, че би било от полза — съгласи се весело Кейшо.

— Някой, на когото висшият свещеник е задължен, може да го убеди да ме приеме — продължи Рейко.

Кейшо кимна с усмивка, но очевидно не се сещаше какво иска да й каже Рейко. Зад стоически сериозните изражения на придворните дами затрептя скрит смях. Рейко се отказа от деликатния подход и заяви направо:

— Свещеникът би ме приел, ако вие му наредите!

— Ама, разбира се — схвана най-накрая Кейшо и лицето й се проясни. — Той е длъжен да ми се подчинява, нали? — тя бе страстна поклонница на будизма и даже бе приела религиозно име; освен това бе убедила шогуна в необходимостта да строи храмове и да прави щедри дарения на различни религиозни ордени. Духовниците й се подчиняваха от страх да не загубят покровителството на Токугава. — Остави това на мен — каза майката на шогуна, отправяйки многозначителен алчен поглед към Рейко.

Кейшо флиртуваше с нея! Осъзнала със закъснение този факт, Рейко се стъписа. Всички знаеха, че освен мъже майката на шогуна харесва и жени, но Рейко никога не си бе представяла, че може да стане обект на нейните романтични стремления. Вдовицата на предишния шогун винаги се беше отнасяла към нея майчински, но сега, изглежда, я беше харесала по друг начин.

— Хиляди благодарности — заекна Рейко притеснена. Кейшо често имаше връзки със своите придворни дами, със съпруги на служители от бакуфу и дори с наложници на сина й. Никоя от любовниците й не можеше да й предложи такива чувства, от каквито тя се нуждаеше, и Кейшо ги наказваше сурово за провала им. Всички бяха чували приказки за прислужнички и наложници, изхвърлени на улицата; придворни дами, уволнени и обречени на старомоминство, защото Кейшо забраняваше някой да се ожени за тях. Служители бяха понижавани, защото съпругите им не бяха успели да й доставят удоволствие. Рейко с ужас си даде сметка, че бе изложила себе си и Сано на жесток риск. Единственото решение бе да се махне колкото се може по-бързо, и то по възможно най-елегантния начин. Затова каза: — Вашата помощ ще бъде от огромна полза за разследването и аз искрено я оценявам, но трябва да…

— Утре ще идем заедно в храма „Черният лотос“ — обяви Кейшо. — Ще наредя на хората от сектата да те пуснат да се срещнеш с висшия свещеник. Един кратък излет е точно развлечението, от което имам нужда — добави тя. Наклони се към Рейко и прошепна: — Тъкмо съвместното пътуване ще ни предостави време да се опознаем по-добре…

Рейко се втренчи в нея, онемяла от изненада. Тя не искаше да прекарва повече време в компанията на Кейшо. Нито да й дава възможност да се меси в разследването.

— Но… съвсем не е необходимо вие да ходите в храма — каза тя, като се опитваше да потисне тревогата си. — Толкова е далеч, да не говорим, че едно кратко съобщение до висшия свещеник Анраку ще свърши същата работа като личното посещение. Моля ви, не си създавайте главоболия…

— Услугата за теб не е главоболие! — озареното от радост лице на Кейшо внезапно помръкна. — Не искаш ли да бъдем заедно?

— Разбира се, че искам — каза бързо Рейко, защото не смееше да обиди Кейшо. — Аз просто съм смаяна от вашата щедрост.

— Значи всичко е уредено. Ще тръгнем в часа на дракона 11 11 Между 7 и 9 часа сутринта — Б.пр. — доброто й настроение се възвърна. Кейшо протегна ръце към придворните дами: — Помогнете ми да си избера подходящо облекло за случая — докато жените я дърпаха, за да я изправят на крака, тя се усмихна превзето към Рейко: — Искам да съм хубава.

Докато пътуваше в своя паланкин по улиците на административния район на замъка Едо, Рейко се взираше разсеяно през прозореца в оградените с високи зидове имоти и в яздещите край нея самураи. Мъчеше се да измисли как да избегне пътуването с Кейшо до храма „Черният лотос“, но не се сещаше нищо. Ако не угодеше на желанието на Кейшо, нямаше да получи възможност да разговоря с висшия свещеник Анраку. Ужасяваше се от следващия ден. Какво щеше да каже на Сано? О, каква грешка, че изобщо се обърна към майката на шогуна! Тя поклати глава. Беше твърде късно за съжаления и самообвинения. Просто трябваше да измисли някакъв начин да се оправи с Кейшо. А междувременно й се налагаше да моли за услуга още един човек.

Нареди на носачите да сменят посоката и скоро паланкинът спря пред красиво имение, разположено в района, отреден за жилищата на членовете на бакуфу. Рейко се представи на стражите пред портата: