Лора Роуланд - Якешину

— С удоволствие — Рейко се надяваше, че Фугатами ще успее да убеди Сано в спешната необходимост от щателно разследване на „Черният лотос“. — Само че не съм сигурна дали съпругът ми ще разполага с достатъчно време, за да ви придружи…

— Тогава нека изпрати някого от помощниците си — каза Фугатами, докато пишеше.

Обзе я внезапно вдъхновение, при което сърцето й заби учестено. На другия ден сутринта двете с Кейшо отиваха на посещение при висшия свещеник Анраку, а Шинагава не беше много далеч от района на храма Зоджо.

— Мога да дойда аз като представител на моя съпруг — предложи тя. — Вие? — министър Фугатами повиши глас от изненада; спря да пише и се втренчи в нея със също, то неодобрение, което бе видяла в очите му в началото на срещата им. — Това би било съвършено неуместно.

— Не се налага да пътуваме заедно — каза Рейко, давайки си сметка, че една жена не можеше да се присъедини към официално шествие. — Нито пък ще се намесвам в работата ви… Предлагам ви просто да гледам отстрани и после да докладвам на съпруга си…

Министърът се поколеба, вперил в нея изпитателен поглед на трепкащата светлина на фенерите. Накрая кимна.

— Добре — каза с неохота.

Написа писмото и го подаде на Рейко.

— Ако сосакан сама не може да дойде в Шинагава, а дойдете вие, няма да ви попреча да наблюдавате моето разследване.

— Значи убитата жена е Чие и е била лечителка от простолюдието? — обърна се Сано към Хирата, докато прекосяваха външния двор в имението на Сано. — Идеята ти да разпространиш обяви из града е добра. Поздравявам те за отличната работа…

— А-а, просто ми провървя — отвърна Хирата скромно.

В сгъстяващия се здрач около казармите горяха фенери; детективи отвеждаха конете си към конюшните. Сано каза:

— Един възрастен пациент в болницата към храма спомена, че от няколко дни била изчезнала сестра Чие. Същото име и призвание като на жената на дърводелеца, с когото си разговарял…

— Значи все пак убитата жена е била свързана с „Черният лотос“ — каза Хирата. — Излиза, че от сектата лъжат, че от обитателите на храма не липсва никой…

— Очевидно… — Сано усети, че го обзема ужас. Нима многобройните свещеници и монахини, с които бе разговарял през деня и които бяха заявили, че не знаят нищо за престъпленията и тайнствените жертви, го бяха лъгали? Нима спокойната хармония, която бе наблюдавал в храма, бе заблуда, скриваща всички онези деяния, които Благочестива Истина бе описал на Рейко? Разкритата самоличност на жената подкрепяше теорията на Рейко за таен заговор в „Черният лотос“, целящ да саботира разследването. Но въпреки това не можеше да се съгласи със съпругата си, че Хару е само една невинна жертва.

Двамата с Хирата влязоха в къщата и завариха Рейко в коридора. Тя тъкмо сваляше връхната си дреха и разговаряше с Мидори и с една прислужничка. Сано се разтревожи защо ли жена му се бе забавила навън до толкова късно.

— Изглежда, имаме да обсъждаме важни въпроси — каза той накрая. — Да отидем в кабинета ми — Рейко сведе глава и се подчини. Хирата и Мидори също ги последваха в кабинета. Когато всички се настаниха, Сано се обърна към съпругата си: — Е, какво успя да научиш днес?

— Отидох да видя Хару… — и тя описа, че бе заварила Кумаширо да се опитва да изтръгне самопризнания от момичето. Обясни, че Хару е потвърдила непристойното си поведение в храма на „Черният лотос“ и че е била принудена да поддържа сексуални отношения с Ояма. Добави, че Кумаширо и оябун са били врагове. Накрая призна, че е завела момичето в къщата на баща си, за да е в безопасност.

— Какво си направила? — стъписан, Сано изостави привидно спокойния си вид.

— Хару толкова се страхуваше от Кумаширо, че реши да избяга — каза Рейко. — Ти не би искал да я оставя да си тръгне, нали? Трябваше да я отведа някъде, където да е в безопасност. Баща ми се съгласи да я приеме. Какво толкова има?

Хирата се намръщи. Мидори изглеждаше объркана. Сано си пое бавно дъх и после го изпусна, сякаш правеше съзнателно усилие да запази самообладание.

— Днес се запознах с родителите на Хару — каза той.

Рейко възкликна слисана:

— За какво говориш?

— Родителите на Хару — повтори Сано и добави с укорителна нотка: — Те са живи и здрави и живеят в Коджимачи. Хару изобщо не е сираче. И това не е всичко… — и той разказа какво бе научил за Хару — че била непокорна дъщеря, че я омъжили против волята й за възрастен търговец, който по едно странно съвпадение загинал в пожар. — Родителите на Хару и съседите и роднините на мъжа смятат, че тя е подпалила къщата, за да се отърве от съпруга си. Потърсила е убежище в храма „Черният лотос“, защото семейството й се е отказало от нея. Независимо дали е отговорна за смъртта на нашите три жертви или не, опасявам се, че си настанила убийца в къщата на баща си…