Лора Роуланд - Якешину

— Съпругата на сосакан Сано Ичиро желае да посети съпругата на уважаемия министър на храмовете и гробниците — въведоха я в уютно помещение и сега седеше с Хироко, приятелката й от детинство и дъщеря на главния васал на съдията Уеда.

— Радвам се да те видя отново — каза Хироко, докато наливаше чай. Беше с две години по-голяма от Рейко и имаше заоблени черти, които отразяваха спокойната й природа. Прислужничките й доведоха две малки момчета, на една и на три годинки, за да ги види Рейко и да им се възхити. Хироко попита за Масахиро, а после каза с мила усмивка, в която се четеше разбиране: — Съмнявам, че си дошла тук само заради удоволствието да прекараш известно време с мен…

Привързаност и разбирателство като между сестри ги свързваха още от детските им години, когато Рейко бе вечният победител в игрите, а Хироко се опитваше да обуздае своенравността й и често споделяше последствията от нея.

— Трябва ми информация за сектата „Черният лотос“ — каза Рейко. — Надявах се, че съпругът ти разполага с някакви сведения, които да помогнат за разрешаването на загадката около пожара и убийствата в храма: Мога ли да говоря с него?

Хироко навъси гладкото си чело.

— Знаеш, че бих ти дала всичко, каквото поискаш от мен, Рейко, но… Съпругът ми е много зает, а и жените не бива да се месят в мъжките работи.

— Разбирам — каза Рейко. — Ужасно ми е неудобно да те моля за нещо, което би причинило неприятности в семейството ти, но от онова, което ще науча за „Черният лотос“, може би зависи един живот — Рейко описа тежкото положение на Хару и собствените си подозрения по отношение на сектата. — Ако не открия извършителя на тези престъпления, ще бъде екзекутиран човек, който може да се окаже невинен… — Хироко впери поглед през отворената врата в децата си, които играеха в съседната стая, и очите й се замъглиха от нерешителност. — Поне ще го попиташ ли дали би ми отделил само една минута? — попита Рейко, макар и да изпитваше притеснение, че оказва натиск върху приятелката си.

Покорността бе основна черта в характера на Хироко. Тя въздъхна и се съгласи.

— Добре — тя излезе от стаята, но скоро се върна. — Съгласи се да те приеме — каза тя с явно облекчение в гласа. — Ела — Рейко прекрачи в кабинета и коленичи пред облечения в сиво кимоно мъж, който седеше зад издигнатото на подиум писалище в специална ниша. Беше двайсет години по-възрастен от съпругата си, със суха скована фигура. Мургавата кожа на лицето му бе изопната върху високи скули. Очите му, дълбоко разположени под бръснатото теме и гъстите вежди, светеха със сурова интелигентност. — Уважаеми съпруже, представям ти госпожа Рейко, дъщеря на съдията Уеда и жена на сосакан на шогуна — Хироко се поклони и се обърна към Рейко: — Позволи ми да ти представя почитаемия министър на храмовете и гробниците — след което стана и излезе от стаята.

Рейко потисна порива си да я повика обратно. Внушителният вид на министър Фугатами я притесни. Той вероятно я смяташе за лекомислена малка глупачка.

— Чест е за мен да се запозная с вас — каза тя с поклон. От напрежение гласът й затрепери, а сърцето й заби учестено.

Фугатами също се поклони, като я гледаше със строго неодобрение. Рейко предположи, че се бе съгласил да я приеме само защото баща й бе негов уважаван колега, а съпругът й — пряко подчинен на шогуна.

— Разбрах, че проявявате интерес към сектата „Черният лотос“ — каза той. Гласът му бе тих и студен. — Моля, обяснете ми причините — Рейко заговори за Хару, запъвайки се, но той вдигна ръка и я прекъсна. — Съпругата ми вече спомена за въпросното момиче. То не ме засяга. Онова, което искам да знам, е защо според вас „Черният лотос“ може да бъде извършител на убийства. Нима набеждавате сектата просто за да оневините малката си приятелка? — говореше презрително и студено.

Рейко събра кураж и отвърна учтиво, но твърдо:

— Не, Фугатами сан. Имам сериозни основания да предполагам, че сектата „Черният лотос“ е злонамерена и вредна.

Докато му разправяше за тайния си разговор с младия монах и за неговите приказки за затвор, изтезания и убийства, министър Фугатами се приведе напред и заслуша напрегнато, докато тя завърши разказа си за твърденията на Благочестива Истина, че сектата е замесена в опасен таен заговор.

— Чули сте това от вътрешен за сектата човек? — изненада се той. В гласа му прозвуча странно вълнение. Сега я погледна топло и почти ласкаво.

— Моля да ме извините за първоначалните ми съмнения и позволете да ви изкажа благодарността си, че решихте да се обърнете към мен… — внезапното му преобразяване изпълни Рейко с недоверие, което вероятно се бе изписало на лицето й, защото той добави: — Дължа ви обяснение. Интересът ми към „Черният лотос“ датира отпреди шест години, когато сектата изведнъж започна бързо да се разраства. Споделям мнението ви и също смятам, че „Черният лотос“ е замесен в престъпна дейност — той се обърна към рафтовете зад гърба си и взе четири големи книги. — Това са архивите на моето разследване на сектата, но, уви, информацията ми идва от източници извън храма. Вашата история за младия монах е първата, която съм чул за вътрешен човек, говорещ против „Черният лотос“. Това е обнадеждаващ признак, че стената на мълчанието, ограждаща сектата, започва да се руши, и най-накрая ще получа доказателствата, които са ми нужни, за да затворя храма.