Лора Роуланд - Якешину

Тя облиза устни.

— Исках хората в храма да ме съжалят и да ме приемат…

Сано я изгледа с отвращение.

— А ти съжали ли съпруга си, когато му подпали къщата?

Сега в очите на Хару проблесна паника.

— Не съм аз! — неестествено тънкият й глас не съответстваше на бурния й изблик. — Беше нещастен случай!

Сано стана и се надвеси над нея.

— Съпругът ти и слугите му са загинали в пожара. Само ти си оцеляла, но явно не ти е било много мъчно. Защо? Какво ти направи онзи старец, та го уби? — тя започна да хрипти и вдигна ръце пред лицето си, сякаш очакваше той да я удари. — Ами оябун Ояма, жената и момченцето? Ти ли ги уби? Ти ли подпали пожара в храма?

— Не! — сега хриптенето се подсили с ридания. Хару хълцаше и се давеше; сълзите размазваха грима й. Тя се приведе, обхвана с ръце главата си и се заклати безутешно. — Моля ви, оставете ме сама!

— Сосакан сама — в гласа на Хирата се прокрадна предупредителна нотка. — Нека аз поговоря с нея с — предложи той.

Сано кимна и отстъпи встрани.

Хирата коленичи до Хару.

— Не плачи, никой няма да ти причини зло — успокои я той, като я потупваше по гърба. — Всичко е наред… — тя извърна плахото си, мокро от сълзи лице към него. Той извади една кърпа от пояса си, попи сълзите й и се усмихна: — Ето така е по-добре — тя неуверено отвърна на усмивката му и веднага погледна към Сано. — Аз вярвам, че си невинна — продължи Хирата внимателно. — Помогни ми да открия кой е виновен, за да ти помогна… Ще се погрижа да се върнеш при твоите приятели в храма „Черният лотос“. Искаш ли? — Хару кимна, но когато Хирата започна да я разпитва, му поднесе същата история, която бе разказала и на Рейко — легнала си вечерта преди пожара и оттам нататък не помнела нищо.

Сано се бореше с гнева си и с внезапно обзелото го смущение. Готовността на Хару да помогне звучеше тъй искрено. Възможно ли бе да говори истината? Той се намеси нетърпеливо:

— Хару, това, което казваш, не е от полза за никого. Ако наистина не знаеш нищо повече за смъртта на Ояма, на сестра Чие и на момчето…

— Жената в къщата е била Чие? — прекъсна го момичето. Сано отговори утвърдително и Хару понечи да каже нещо, но после здраво стисна устни. Хирата ласкаво я подкани да говори, но тя отказа с аргумента: — Не, не искам да забърквам никого…

— Не се притеснявай. Просто кажи истината — насърчи я той.

— Ами… Случи се през шестия месец на тази година. Доктор Мива ми даваше някакви лекарства. Аз бях в болницата на храма… Бях заспала, но се събудих от някакви гласове. Отворих очи и видях доктор Мива и сестра Чие в отсрещния край на помещението. Всички харесваха Чие, защото беше хубава и весела, но тогава тя плачеше. Каза му: „Не можем да правим такива неща. Грешно е.“ А доктор Мива отвърна: „Не, не е грешно, защото така е писано да бъде. Наш дълг е да го сторим.“ Чие само отрони: „Аз не искам. Моля, не ме карайте!“ Не знаеха, че аз слушам. Доктор Мива се ядоса и се разкрещя на Чие: „Или ще се подчиняваш, или се прости с живота си!“ Хвана я и я дръпна към себе си. Тя изпищя. „Не! Не мога! Няма да го направя!“ После успя да се отскубне и хукна навън. — Хару погледна Хирата с надежда: — Това ще помогне ли?

Историята наистина можеше да помогне на Хару, защото хвърляше подозрения върху доктора, отбеляза Сано. Ако Чие бе отхвърлила евентуални сексуални желания от страна на Мива, това можеше да му предостави мотив да я убие. Но историята на Хару изглеждаше твърде скалъпена. Сано се питаше дали е истина.

— Някой друг, освен теб видя ли това? — попита Хирата.

Хару поклати глава. Ето че пак липсваха безпристрастни очевидци, които да потвърдят историята й. Ако доктор Мива отрече да се е карал с Чие, тогава от едната страна на везните ще е неговата дума, а от другата — твърденията на Хару. И макар че един лекар буди повече доверие от едно селско момиче, дори фалшиви обвинения можеха да навредят на човек с криминалното досие на Мива. — Благодаря, Хару сан — завърши Хирата и се приготви да стане.

— Моля, не причинявайте зло на доктор Мива — възкликна Хару с тревожно изражение. — Той ми помогна и аз не искам да му създавам неприятности. И не е единственият, който беше ядосан на Чие…

— А кой още? — попита Хирата.

— Игуменката Джункецоин — отвърна Хару.

„Първо хвърля обвинения върху доктор Мива, за да отклони подозрението от себе си и за да му отмъсти, че е злословил по неин адрес, а сега намесва и Джункецоин“, помисли си Сано. Хару продължи: