Лора Роуланд - Якешину

При тези думи Сано осъзна с горчивина, че силната неприязън, която изпитваше към Хару, и натрупаното през последните дни напрежение бяха накърнили обективността му.

— Благодаря за съвета — отвърна също тъй тихо той. — Ще отправя официално обвинение към Хару за убийството на съпруга й и на оябун Ояма и ще постановя ново дело, на което да се докаже дали действително е виновна за тези престъпления, за другите две убийства и за палежа — реши Сано. — Делото ще се проведе след окончателното приключване на разследването. А дотогава Хару ще бъде пазена в затвора.

— Не! — изкрещя тя, съпротивявайки се още по-отчаяно. — Не, не, не! — продължи да крещи, докато стражите я извлякоха вън от стаята.

Шинагава бе малко село на юг от Едо — втората поред от петдесет и трите спирки по междуградския път Токайдо. Паланкинът, който тръгна от храма Зоджо, откара Рейко там следобед. Докато прекосяваха улиците, тя надничаше през прозорчето и се оглеждаше тревожно. В една странична улица видя стърчащи знамена с герба на Токугава насред голяма тълпа, събрана между два реда къщи със сламени покриви.

— Спрете там — извика тя на носачите си.

Те се подчиниха. Рейко слезе от паланкина. Мъглата се беше вдигнала, но небето беше забулено с облаци и въздухът беше студен; влажен вятър довяваше от междуградския път пушек от дървени въглища и мирис на конски тор. Рейко се приближи до знамената. Пазачите й проправиха път през насъбралото се множество и тя зърна министър Фугатами, самураите от ескорта му и група възрастни мъже от простолюдието, облечени в тъмни роби. Стояха около един кладенец — квадратна дървена конструкция със скрипец и дървена кофа. Фугатами отбеляза пристигането на Рейко с леко кимване. Когато се обърна към спътниците си, острите му черти станаха мрачни и сериозни.

— Това е един от трите кладенеца, които според нас са били отровени от „Черният лотос“ през миналата година — каза единият от мъжете. Беше достопочтен беловлас мъж. Рейко предположи, че той и другарите му са старейшините на селото. Явно докладваше на министъра за произшествията, свързани със сектата. Той спусна кофата в кладенеца и я издърпа обратно, вече пълна. — Водата има особена миризма…

Фугатами я помириса и направи гримаса.

— Наистина! — потопи ръка в кофата, огледа течността, която се оцеждаше между пръстите му, и после каза на помощниците си: — Отбележете също, че водата изглежда мазна и има лек зеленикав оттенък.

— Хората се оплакваха от странния й вкус — каза старейшината. — След като пиха, петдесет и трима хванаха диария. За щастие никой не почина и тогава запечатахме заразените кладенци, но сега се страхуваме от нови проблеми…

В потвърждение на думите му откъм насъбралото се множество се разнесе гневен ропот.

— Защо смятате, че вината е на „Черният лотос“? — попита Фугатами, след като помощниците му записаха данните.

— Не сме имали никакви проблеми с кладенците, докато свещениците и монахините не започнаха масово да посещават Шинагава. Пазачи са ги виждали да се въртят през нощта близо до кладенците, за които после установихме, че са заразени — думите му предизвикаха у Рейко тревога и въодушевление. Опит за масово отравяне бе сериозно допълнение към списъка с обвинения срещу „Черният лотос“. Може би това щеше да накара Сано да започне разследване на сектата. — Имахме и четири докладвани случая за задушлив дим, който се разнася по улиците — добави главният старейшина. — Вдишването му причинява силни болки в гърдите, кашлица и задух. Последният път беше преди три месеца и тогава един магазинер видял как две монахини от „Черният лотос“ побягнали точно когато се появил пушекът.

— Видяхте ли откъде излиза димът? — попита министър Фугатами.

— Да. Оттук, моля — старейшината тръгна пръв, следван от Фугатами и тълпата. Всички поеха надолу по улицата и спряха пред малък шинтоистки параклис. Рейко и стражите й минаха през тесните порти и се озоваха пред примитивен олтар със свещи, пръчици тамян и гонг за призоваване на божеството. — Тук беше намерена купчина горящи парцали — каза главният старейшина и посочи едно място до оградата. — От тях се носеше същият задушлив мирис. Пазачът, който ги откри, почти загуби съзнание от пушека…

— Но не е имало смъртни случаи, нали? — попита Фугатами.