Лора Роуланд - Якешину

— Всичко това без съмнение я представя в грозна светлина, но съвсем не е доказателство, че е убила когото и да било — тихо каза Рейко. После напусна тичешком къщата на баща си.

Когато Сано влезе през портите на имението си, придружен от Хирата, завариха в осветения от факлите двор детективите Канрю, Хачия, Такео и Тадао. Канрю и Хачия все още носеха дрипавите кимона, в които се бяха предрешили като поклонници. Сано слезе от коня и четиримата коленичиха в краката му.

— Моля, простете ни, сосакан сама — произнесоха те в хор.

— Какво става тук? — попита Сано. — Трябваше да сте в храма…

В този момент портите се отвориха отново и носачи внесоха в двора паланкин. Сано трепна смаян. Къде бе ходила Рейко и какво правеше навън тъй късно?

— В „Черният лотос“ разбраха, че сме шпиони — обясни Канрю. — Нямаше смисъл повече да оставаме там…

Носачите оставиха паланкина на земята и от него слезе Рейко. Покрусеният й поглед показа на Сано, че знае за Хару. Съпругата му влезе в къщата с изпънати рамене и гордо вдигната глава.

— Станете — нареди Сано на хората си. Сърцето му вече блъскаше в гърдите в очакване на поредната сцена с Рейко. — Кажете ми какво се случи.

— Бях се промъкнал в онази част на храма, където се намират жилищните помещения на духовенството — започна да обяснява Канрю, — когато изведнъж се появи някакъв свещеник и ми заяви: „Трябва да ви помоля незабавно да напуснете храма.“ И ме изпроводи до портата.

— Същото се случи и с мен, докато търсех тайни проходи или подземия — обади се Хачия.

— Ние пък казахме на свещеника, че искаме да станем членове на сектата — рече на свой ред Тадао. — Пратиха ни в едно помещение с още дванайсет мъже. Поразпитаха ни, нахраниха ни и ни оставиха, за да можем да разсъдим насаме дали мястото ни наистина е в „Черният лотос“. След известно време свещениците дойдоха и ни изведоха навън — мен и Такео. Казаха ни, че не сме подходящи за духовници и че трябва да напуснем…

— По очите им личеше, че знаят кои сме всъщност — добави Такео.

— Не е съвпадение, че ни изхвърлиха и четиримата — обади се пак Канрю. — Просто са ни разкрили до един. Знаели са защо сме там…

Сано бе обзет от тревожно подозрение.

— Кой друг, освен Хирата сан и мен знаеше, че имате задача да проникнете в храма?

— Само отрядът детективи — каза Хачия.

След като освободи хората си, Сано се обърна към Хирата:

— Вероятно между нас има шпионин, който предоставя сведения на „Черният лотос“… — тази мисъл го изпълни с безпокойство. Както и фактът, че според „Черният лотос“ агентите му трябва да бъдат изхвърлени от храма.

— Ще разбера кой е предателят, и ще се освободим от него — каза Хирата, притискайки кърпа към нараненото си око. — Мислех, че познавам всеки един от тези мъже и никога не съм имал основание да поставям под въпрос лоялността им към вас. Но ако „Черният лотос“ може да купи честта на един самурай, значи сектата е силна… и опасна.

В къщата Рейко седеше заедно с Мидори в гостната. Хубавата прислужничка Охана им сипваше чай. Когато Сано и Хирата влязоха, жените се поклониха. Мидори и Охана изрекоха тихо поздрав на вежливост, но Рейко нито погледна към Сано, нито отрони дума. Седеше скована, със стиснати устни. Сано се подготви за нов сблъсък.

Мидори впери поглед в Хирата с радост, която премина в изненада.

— Какво се е случило с окото ти? — възкликна тя.

— Пострадах, докато изпълнявах задача по разследването — заяви Хирата гордо.

— Чакай да видя — Мидори скочи и се приведе към него, за да огледа раната. — Боли ли много?

— А-а, няма нищо, не е толкова зле.

На лицето на Мидори се мярна особено изражение и тя се отдръпна от Хирата.

— Гледай сега да не се разкиснеш — каза тя.

Тревогата й бе преминала в студенина. Сано и Хирата се втренчиха в нея озадачени. По бузата на Рейко потръпна мускулче. Охана мигом се озова при Хирата.

— Ясно, че ви боли — загука тя гальовно. — Я елате в кухнята да го наложим с билкова лапа.

Докато двамата излизаха от стаята, Хирата хвърли поглед през рамо към Мидори. Тя се поколеба, но после забърза след тях. Сано коленичи срещу Рейко.

— Какво й става на Мидори? — попита той. Рейко се втренчи в купичката чай в ръцете си и сви рамене. От нея се излъчваше враждебност. — Къде е Масахиро? — смени темата Сано.

— В леглото. Вече спи — в тихия й глас звучеше скрито напрежение. Възцари се мълчание, заплашително като приближаваща буря. — Как можа да я арестуваш? — попита тя, без да го поглежда.