Лора Роуланд - Якешину

— А ти как можа да отидеш в храма и след това в Шинагава, след като ти бях забранил? — откликна на упрека й той.

— И дори не ми каза — продължи тя с горчивина. — Ако не се бях отбила при баща ми, нямаше и да разбера.

Сано с усилие потисна гнева си:

— Съжалявам, че не те уведомих, но нямах представа, какво ще се случи, когато разпитвах Хару, а след това вече нямаше кога…

— Защо не ми каза, че ще ходиш там?

С усилие Сано подмина поредния й упрек:

— Разбра ли, че твоята невинна Хару се нахвърли върху мен и Хирата? — Рейко кимна, все така непреклонна. — Пратих я в затвора, където няма да може да нарани когото и да било — продължи Сано. — Ако я беше видяла разгневена като тигрица, щеше да се съгласиш с преценката ми.

— Ако бях там, това изобщо нямаше да се случи! — сега Рейко вдигна гневен поглед към Сано и остави купичката си с чай.

— Искаш да кажеш, че нямаше да й позволиш да направи самопризнания? — възкликна Сано. — Ти би осуетила всеки опит да се изтръгне истината от нея. Ето затова не ти казах, че възнамерявам да я разпитам отново.

— По-точно — да изтръгнеш от устата й онова, което толкова искаш да чуеш.

— Нищо не съм изтръгвал, тя сама си каза всичко. Дори се опита да насочи подозренията ми към доктор Мива и Джункецоин — и Сано преразказа историята за доктора, който заплашвал Чие, и за игуменката, която всячески се опитвала да се отърве от своята съперница.

Рейко пое дълбоко въздух и изрече с помирителен тон:

— Моля те, не преследвай Хару само защото си ядосан на мен…

— Не съм! — извика Сано. — Опитвам се да служа на справедливостта, а ти ми пречиш!

— Преценката ти е прибързана, а аз се старая да те предпазя от ужасна грешка!

Хирата влезе, притиснал влажна платнена кесия върху окото си. След него, готова да се разплаче, вървеше Мидори. Слисани, двамата се взряха в Сано и Рейко.

— Престани да саботираш разследването ми — заяви Сано.

— Не го саботирам — възрази Рейко. — Искам справедливост! Попаднах на информация, която противоречи на онова, което враговете на Хару твърдят за нея. Самият Анраку заяви, че по характер тя е добра…

— На мен пък ми каза — реагира Сано, припомняйки си разговора с Анраку същия следобед, — че най-добре би било да я арестувам.

На лицето на Рейко първо се изписа слисване, после неверие и накрая болезнено осъзнаване на горчивата истина.

— Анраку сигурно се е обърнал срещу Хару, след като аз съм разговаряла с него. „Черният лотос“ се предпазва, жертвайки Хару. Вероятно тези престъпления са извършени от сектата, и то по нареждане на Анраку!

Начинът, по който тя обръщаше логиката, го раздразни.

— Анраку или е свидетел на едно добро момиче, или е зъл убиец. Не може да бъде и двете едновременно. Освен това не ми се стори опасен. Малко странен, наистина, но не повече от ред други свещеници…

— Щеше да си на друго мнение, ако го беше видял в присъствието на Кейшо — възрази му Рейко.

— Милостиви божества! Казах ти да стоиш далеч от майката на шогуна!

Рейко за миг извърна поглед и каза:

— А след като си тръгнах от храма, отидох в Шинагава… — и описа пред Сано отровените кладенци, задушливия дим, тайнствените епидемии, новите похищения, както и експлозията и пожара в постройка, собственост на „Черният лотос“. — Фугатами смята, че сектата готви нещо по-сериозно. Утре ще говори по този въпрос пред съвета на старейшините и те покани официално да присъстваш…

— И дума да не става! — отсече Сано. — Ако публично заявя подкрепата си за човек с тъй несигурна репутация в бакуфу, това ще навреди на положението ми в двора… Може да загубя правомощията…

— Умолявам те да отидеш — Рейко протегна ръце към Сано в жест на отчаяна молба. — Длъжни сме да спрем набезите на „Черният лотос“ и да заловим истинския убиец!

— Аз вече го залових! И това е Хару! — отвърна рязко Сано. Рейко понечи да възрази, но Сано я прекъсна: — С каквито и факти да разполага министър Фугатами, той може да ги представи на процеса на Хару. Повече няма да разговаряме по този въпрос.

Хирата пристъпи към Сано.

— Сумимасен… извинете, но мисля, че ще трябва да се срещнете с министър Фугатами — каза той тихо, така че другите да не го чуят. — Ако има и най-малка вероятност „Черният лотос“ да е предизвикал пожара и да е дал нареждане за убийството на онези хора, не бива да чакате чак до процеса, за да се запознаете с информацията на министъра. Може да се окаже твърде късно! Трябва да сме проучили всички улики преди това…