Нора Робъртс - Отрова

— Обичам те, Софи. Обичам и Тай.

Софи почувства как се размеква. Такива думи не излизаха лесно, нито често от устата на Тереза.

— Знам.

— Но не ви събрах да работите заедно, за да се наранявате или обиждате.

— А защо ни събра?

— За доброто на семейството. — Тъй като денят беше дълъг и уморителен, Тереза приседна. — Страстта може да попречи на правилното решение. Това е много важна година за нас и преди да започне, ние трябва направим промените и да разместим пластовете. Ти с много красива млада жена.

— Хората казват, че приличам на баба си.

Тереза се подсмихна лекичко. Тя също погледна към трите ангела и очите й омекнаха.

— Може би малко. Повече приличаш на дядо си. Той наистина беше красив, като картинка. Аз се омъжих по задължение за него, но бракът ни не беше грешка. Освен това беше добър човек. Красотата е оръжие, cara. Внимавай как ще я използваш, защото без доброта тя може да се обърне срещу теб.

Софи също седна.

— Аз… Твърда ли съм, бабо?

— Да. — Тереза протегна ръка и докосна леко ръката на внучката си. — Но това не е лошо качество. Една мека жена много лесно може да бъде смачкана и наранена. Майка ти преживя и двете. Тя е моя дъщеря, Софи — рече хладно и спокойно Тереза, когато почувства как младата жена се стегна. — Мога да ти кажа всичко, което мисля. Ти не си мека и вървиш по своя път. Което ме радва Доволна съм от теб. Казах само, че твърдостта може да се превърне в грубост без доброта. Бъди добра!

— Защо си доволна от мен, nonnа? Защото, вървейки по моя път, всъщност вървя по твоя?

— Може би. Ти си Джиамбели. Кръвта вода не става.

— Но съм и Авано.

Тереза наклони глава и гласът й стана гневен.

— Точно така. И ти си доказателството чия кръв е по-силна. Във вените ти тече кръвта и на баща ти. Той е потаен човек и ти можеш да бъдеш потайна. Той е амбициозен, такава си и тя. Но неговите слабости никога не са били твои. Той няма сърце и това го погуби, а също и страхливостта му. Баща ти не е смел човек. А ти имаш и сърце, и кураж, и въпреки това можеш да бъдеш твърда и добра.

— Знам, че го мразиш — рече тихо Софи. — Тази вечер аз също го мразя.

— Мразя е силна дума. Не бива да я използваш, когато говориш за баща си какъвто и да е той и каквото и да е сторил. Аз не мразя Антонио Авано. — Тереза отново стана на крака. — Не изпитвам никакви чувства към него. Той направи своя избор. С него ще се видим само още веднъж и след това повече няма да съществува за мен.

— Ти ще го освободиш?

— Той направи своя избор — повтори Тереза. — Сега ще трябва да си понесе последствията. Ти няма защо да се притесняваш. — Тя подаде ръката си. — Хайде, трябва да се върнем на празненството. Ще намерим майка ти и ще им покажем трите поколения жени от рода Джиамбели.

Беше много късно през нощта, когато Тони влезе в апартамента на дъщеря си в Сан Франциско. Чудеше се дали някой знаеше, че има ключ от жилището през всичките тези години.

Носеше със себе си бутилка вино, избрана от личната му изба. Една бутилка „Барало“ щеше да придаде на нещата цивилизован оттенък. Думата изнудване не беше от неговия речник. Пък и никога нямаше да бъде спомената. Тук щеше да се проведе делови разговор. Тони отвори бутилката в кухнята и остави виното да подиша, докато вземе две чаши. Ядоса се, че няма пресни плодове в хладилника, но реши да ги замести със сирене „Бри“.

Дори в три часа сутринта традициите трябва да бъдат спазвани.

Беше доволен от себе си, че определи срещата толкова късно. Трябваше му време да сложи Рене да спи. Тя остана будна повече от час, след като се прибраха обратно в апартамента, говорейки за Джиамбели, за тяхното отношение към него, за неговото бъдеще във фирмата. И за пари, разбира се.

Парите бяха основната й тема.

Но той не можеше да я обвинява за това.

Животът, който водеха, изискваше много пари. За разлика от Пилар, Рене не беше сложила на масата зестра от неограничени капитали. И, за разлика от Пилар, Рене преминаваше през парите като парен валяк и ги пилееше така, сякаш ако в джоба й останеха малко стотинки, щяха да я опарят.

Няма значение, мислеше си Тони, докато нареждаше бисквити до сиренето. След малко щеше много бързо да увеличи паричните си ресурси.

Джиамбели имаха намерение да се освободят от него. Да го прогонят. Беше сигурен в това. Нито Пилар, нито Софи щяха да застанат на негова страна или да се застъпят за него. Знаеше какво щеше да стане, но предпочете да не обръща внимание и да се надява, че ще му се размине. Или по-скоро, даде си сметка Тони, сам позволи на Рене да го заклещи в ъгъла.