Нора Робъртс - Отрова

— Не все още. Има още много работа да се свърши, преди да дойде Коледа, а и след нея.

— Хей! — Тя го дръпна за перчема, за да спре да се оглежда из тълпата за дядо си и да погледне към нея. — Тази нощ нямаш друга работа за вършене, пък и аз съм ти задължена, че ме спаси.

— Ти не беше в опасност. Виж другите бяха, но не и ти.

Тай не искаше благодарностите й, държеше я на разстояние. Едно безопасно разстояние Тя винаги е била опасна, а толкова близо до един мъж ставаше направо смъртоносна.

— Освен това има няколко графики, които трябва да прегледам. Какво толкова смешно има? — попита, когато Софи се разсмя.

— Чудех се на какво ще приличаш, ако поне един път се отпуснеш. Обзалагам се, че всъщност си много луд, Макмилън.

— Аз съм се отпуснал — промърмори той.

— Я ми разкажи нещо. — Софи прокара пръсти по шията му, наслаждавайки се на начина, по който сините му очи с цвят на езерна вода потъмняха и се изпълниха с тревога. — Но което няма нищо общо с виното или с работата.

— И какво например?

— Например литература, изкуство, някаква забавна случка от детството ти, тайна мечта или фантазия.

— Моята тайна мечта в момента е да се измъкна оттук.

— Продължавай. Хайде! Кажи първото, което ти идва в момента наум.

— Да смъкна роклята ти и да пробвам дали си толкова сладка и на вкус, колкото миришеш. — Той изчака една секунда реакцията й. — Виж ти, това май ти затвори устата.

— Само за малко и само защото се замислих какво да ти отговоря. Открих, че съм доста заинтригувана от предложението ти. Повече отколкото очаквах. — Тя отметна глава назад, за да го огледа по-добре. О, да, харесваха й очите му, особено сега, когато в тях играеха пламъчетата на страстта. — И знаеш ли защо?

— Отговорих на достатъчно въпроси за една вечер. — Той се опита да се измъкне, но Софи задържа ръката му на рамото си.

— Хайде да приключим със задълженията си тук, след което можем да отидем у вас?

— Толкова ли е лесно за теб?

— Би могло да бъде.

— Не и за мен, благодаря. — Гласът му стана студен и очите му отново зашариха из залата.. — Бих казал, че тук има достатъчно много възможности, ако си падаш по бързата свалка за една нощ. Аз лично си отивам вкъщи.

Той се отдръпна и тръгна.

Трябваха й поне десет секунди, за да дойде на себе си и още три преди яростта да се надигне в гърлото й и да я задави. Това все пак му даде възможност да се измъкне от залата и вече беше слязъл няколко стъпала, когато Софи го настигна.

— Не, не си отиваш вкъщи! — просъска с приглушен глас, като мина покрай него и затвори вратата на салона зад себе си. — Задник такъв! Кучи син! — Независимо че ругаеше, гласът й бе овладян и почти спокоен. Той не можеше обаче да знае какви усилия й струваше това.

— Права си. — Прекъсна я преди да е произнесла целия си репертоар от италиански ругатни. — Беше грубо от моя страна, за което се извинявам.

Извинението, поднесено съвсем безразлично, превърна гнева и в сълзи но Софи успя да ги преглътне.

— Според теб аз съм развратница, нали? Курва, защото мисля за секса така, както го възприемат мъжете.

— Не! Господи! — Той нямаше предвид нищо подобно, само искаше тя да го пожелае, както я желаеше той. — Не беше това!

— Щеше да ти хареса повече, ако се преструвах на недостъпна, ако те бях оставила да ме сваляш и съблазняваш. Но понеже съм честна, значи съм евтина.

— Не. — Тай хвана ръцете й с надеждата, че ще успее да успокои и нея, и себе си. — Знаеш, че те желая. Винаги си ме възбуждала. Не биваше да ти го казвам. Не биваше. Моля те, не плачи.

— Не плача!

— Добре, добре. Виж, ти си красива, интелигентна, страхотна и струваш много повече от мен. Досега успявах да си държа ръцете далеч от теб и смятам да продължа да го правя.

— Сега ръцете ти са върху мен.

— Извинявай. — Той веднага свали дланите си от раменете й. — Извинявай.

— Искаш да кажеш, че ме обиди, защото си страхливец?

— Виж, Софи. Трябва да си отида у дома. Главата ме боли. Ще се видим утре на работа и ще забравим какво се е случило тази вечер.

— Не мисля така. Каза, че съм те възбудила, нали? — Тя го побутна и той отстъпи още една крачка. — И заради това ми удари един шамар.

— Беше глупаво от моя страна. Казах, че съжалявам.

— Не е достатъчно. Сега опитай по друг начин. Преди да успее да отговори или да направи нещо, тя вече се бе притиснала към него. Всичко останало беше инстинкт.

Устните й бяха горещи, меки и много изкусни. Изсмукваха неговите. Тялото й беше тънко, гладко и много гъвкаво. Усещаше женствените му извивки.