Нора Робъртс - Отрова

— Хубаво празненство.

— Както винаги. — Със съжаление Илай всмукна за последен път от цигарата. — Ти, майка ти и Софи надминахте себе си тази година. Надявам се, че Тереза ти е показала колко високо оценяваме труда и усилията ти за организирането на това тържество.

— Да, направи го. По нейния си начин.

— Тогава ми позволи и аз да ти благодаря от мое име. — Той я прегърна през раменете и я поведе в танц. — Една хубава жена не бива никога да остава без кавалер в танците.

— О, Илай! — Пилар сложи ръка върху рамото му. — Какво бих правила без теб? Толкова съм объркана, приличам на пате в кълчища.

— О, не бива, Пилар. Ти си голяма жена, а дъщеря ти е на твоите години, когато аз се ожених за майка ти. Тогава се опитвах да не се меся в живота ти.

— Знам.

— Тереза се бъркаше достатъчно и заради двама ни — продължи той и я накара да се разкикоти. — Обаче, трябва да си призная нещо. Не бях достатъчно добър с теб.

— Илай…

— Никога не бях достатъчно добър. Ти прахоса толкова много години с Тони Авано, но въпреки всичко успя да възпиташ чудесна дъщеря. Искам винаги да помниш това и да не губиш остатъка от живота си в тюхкане, че не ти е провървяло.

— Той се ожени за Рене. Това е.

— Още по-добре. — Илай кимна, когато очите й срещнаха неговите. — За теб, за Софи, за всички. Те са си лика-прилика, просто идеалната двойка. И техният брак го отдалечава с още една стъпка от теб. Ако питаха мен, щях да го извадя и от бизнеса. Напълно. Подозирам, че в следващите няколко години и това ще стане.

— Тони е добър в работата си.

— Има и други добри колкото него, че и повече. Моля те, не ми разваляй храносмилането. Майка ти си имаше своите причини, за да го държи. Но те вече не са толкова важни, както преди. Остави го — рече Илай и я целуна поя челото. — Или ще потъне, или ще изплува. Така или иначе той повече не е твоя грижа.

От долната тераса Тони чу целия разговор и лицето му се вкамени. Все още беше силно уязвен от с нищо непредизвиканата и ненавременната атака според него, от страна на собствената му дъщеря. Беше в състояние да я отбие, но всичко стана на публично място. Пред много хора, при това на тържеството на фирмата.

А и бизнесът, помисли си той, вече не е онова, което беше.

Не му се вярваше, че Джиамбели ще го отстранят. Но можеха да направят му живота доста труден.

Мислеха си, че е глупав и безгрижен. Много се лъжеха. Той имаше план. Как да осигури своята финансова независимост. Да я запази. Ей Богу, Господ му беше свидетел, че се нуждаеше от пари, при това от много пари. Рене вече бе изсмукала спестяванията му.

Разбира се, беше глупаво да се забърква с Крис. Щеше да прекъсне тази връзка, колкото по-скоро, толкова по-добре. Още повече че тя се оказа по-проблематична, отколкото очакваше. Беше наистина много вълнуващо, а и ласкателно, че красива млада жена като Крис бе така привлечена от него. Определено не можеше да я подмине. Освен това тя беше ядосана, при това много ядосана, щом си позволи да звъни на Рене посред нощ. Добре че успя да оправи нещата. Рене реши, че анонимният телефонен глас е на Пилар, а той изобщо не си направи труда да я разубеди. Че защо трябваше да го прави?

Тони отпи от виното си, загледан в звездите, и се опита да забрави неприятностите, преди да са пуснали корени, така както правеше обикновено.

Беше използвал Крис. Беше й обещал да й помогне да се издигне в службата при Софи и подхранваше тази надежда, така както лъжеше и Рене.

Но това си беше, както той сам се убеждаваше, просто познаване на слабостите на партньорите.

А познавайки ги, човек можеше да ги използва в своя полза. И да поддържа своето положение.

Тони възнамеряваше да продължи да живее живота, който смяташе, че заслужава. Идваше време да попълни ресурсите си. Малко оттук, малко оттам. И да погледне напред в бъдещето.

Софи се движеше сред приятелите си и се опитваше по всякакъв начин да избягва братовчедка си Джина. Тази жена се превръщаше все повече и повече в истинска напаст. Сгромолясваше се с пълна скорост по скалата на непоносимостта. Не само защото се бе облякла в нещо, което приличаше повече на червена коледна палатка с два килограма пайети по нея, но и защото досаждаше на всеки, когото можеше да хване за слушател, с цвърченето си за незаменимостта и качествата на съпруга си.

А той, както забеляза Софи, през цялото време се въртеше близо до бара. Вече беше полупиян и се опитваше да остане незабелязан.

— Майка ти добре ли е?