Нора Робъртс - Отрова

Софи спря и се усмихна на Хелън.

— Последния път, когато я видях, да. Здравей, чичо Джеймс. — Тя прегърна с две ръце съпруга на Хелън. Джеймс Мур беше един от прекрасните хора в живота й и доста често бе играл ролята на баща на мястото на нейния собствен.

Беше понапълнял, беше загубил повече коса, отколкото бе останала на главата му, но зад очилата със сребърни рамки очите му я гледаха все така млади и зелени. Изглеждаше наистина като добродушен чичо, макар да беше един от най-добрите адвокати по криминални престъпления в Калифорния.

— Тя е най-хубавото момиче тук, нали, Хелън?

— Както винаги.

— Отдавна не си наминавала да ме видиш.

— Ще го направя в най-скоро време. — Софи го целуна за втори път. — Ла Синьора ме натовари с много работа.

— Чух за това. Донесли сме ти подарък.

— Обичам подаръците. Къде е, дай ми го!

— Ей го там, забавлява се с онази червенокоска.

Софи се огледа и когато зърна Линкълн Мур, нададе лек вик на изненада и удоволствие!

— Мислех, че Линк е все още в Сакраменто.

— Той ще ти обясни — рече Джеймс. — Върви. И му кажи този път да се ожени за теб.

— Джеймс! — укори го Хелън. — Да вървим да намерим Пилар. Вие се забавлявайте, деца.

Линкълн Мур беше висок, тъмнокос и красив. Беше й най-близкият човек, почти като брат. През различните периоди от живота им фактът, че бе по-голям с два месеца, бе използван като предимство и от двамата. Приятелството между майките им беше връзката, която осигури и тяхната близост. Бяха израснали заедно. Поради това никой от двамата не беше се чувствал самотен.

Софи се приближи, мушна ръката си в сгъвката на лакътя му и попита червенокосото момиче.

— Досажда ли ви този младеж?

— Софи! — Линк се извърна със смях, вдигна я от пода и завъртя във въздуха. — Моята сестра по заместителство — обърна се той към червенокосата. — Софи Джиамбели, Андреа Уейнрайт. Бъди любезна, моля те.

— Здравей, Андреа — подаде ръка Софи. — Ще трябва да си поговорим. Мога да те открехна относно това момче тук.

— Не, не позволявам! Софи непрекъснато лъже за мен. Това й е хоби.

— Приятно ми е да се запознаем. Линк непрекъснато ми говори за теб — включи се в разговора Андреа.

— О, и той непрекъснато лъже. Заедно ли дойдохте от Сакраменто?

— Всъщност не. Аз съм интернист във Фриско, в спешната медицинска помощ.

— Причината да я познавам е една незначителна рана, получена при игра на баскетбол. — Линк вдигна дясната си ръка и показа белега върху пръста си. — Изкълчих го; Анди го погледна, намести и готово. Сетне аз пък я свалих.

— Всъщност той ме свали, преди аз да го наместя. Но тъй като не можах да изкълча останалите му пръсти, ето ме тук. Където много ми харесва.

— Аз отново живея в Сан Франциско — обърна се Линк към Софи. — Реших да започна работа във фирмата на татко. Искам да получа известен опит като юрист, преди да се задълбоча в политиката. Сега съм славен чиновник в юридическа кантора и се надявам да получа, каквото искам, преди да премина преградата, която разделя съдиите от подсъдимите.

— Линк, това е чудесно! Родителите ти сигурно са много доволни, че отново си вкъщи. Ще се виждаме по-често, вали?

— Разбира се. Чух, че си много заета?

— Не чак толкова. Кога ще получиш адвокатските си права?

— Следващия месец.

— Той е страхотен, да знаеш — обърна се Софи към Андреа. — Може да бъде истински трън в задника.

— Не започвай отново, Софи!

— Добре, приятно прекарване. — Тя забеляза, че Тай влиза в залата с нещастен вид. — Дългът ме зове. Да не си отидеш, преди да видиш мама. Знаеш колко държи на теб. — Софи го дръпна за сакото. — Един Господ обаче знае защо!

— Няма. Ще ти се обадя.

— Надявам се. Радвам се, че се запознахме, Андреа.

— И аз. — Анди погледна Линк. — И така, бил си трън в задника значи?

— Ами, да. Това е нещо като ругатня помежду ни. — Той се усмихна и я завъртя на дансинга.

— Усмихни се, Макмилън.

Тай я погледна.

— Защо?

— Защото ще трябва да танцуваш с мен.

— Защо? — Той въздъхна, докато тя хвана ръката му. — Извинявай. Прекалено дълго говорих с Мади Кътър. Хлапето не спира да задава въпроси.

— Двамата изглежда доста се спогаждате. Ще танцуваме по-добре, ако ме прегърнеш.

— Добре. — Той сложи ръката си на кръста й. — Тя е интересно хлапе и много умно. Виждала ли си дядо ми?

— Не. Защо?

— Искам да го видя. Него и Ла Синьора. След което смятам да се прибирам вкъщи. Стига ми толкова за днес.

— Ти си истински динозавър. — Тя плъзна ръка към косата му и се заигра с нея. Има прекалено много коса, помисли си Софи. Твърда и непокорна. — Отпусни се малко, Тай. Отдай се на удоволствията. Коледа е.