Нора Робъртс - Отрова

Разумът му се замъгли. Но това Тай щеше да осъзнае по-късно. Сега просто изключи, сякаш някой завъртя електрически ключ и го остави без защита срещу възбудата, която го връхлетя като пантера. Да, вкусът й беше толкова сладък, както и уханието й. И Тайлър вече го знаеше.

Беше тъмна и опасна, и страшно женствена.

Той я притисна още по-силно към себе си, преди да може да се спре, отговаряйки на леките ухапвания на зъбите й; докато цялото му същество пропадаше в някаква бездна.

В един миг тя се бе увила около него като екзотично южно растение, а в следващия Тай осъзна, че се е отдръпнала, докато кръвта блъскаше в главата му и пред очите му плуваха червени петна.

— Сега се оправяй сам. — Софи прекара леко пръста си по долната си устна и се обърна да отвори широко вратите.

— Чакай за момент! — Той я сграбчи и я обърна към себе си. Не беше сигурен какво смята да прави, но едва ли щеше да бъде мил и внимателен.

И тогава видя ужаса, изписан върху лицето й. Преди да успее да направи каквото и да е, тя го отблъсна силно и прекоси стаята към масичката пред огледалото.

— Dio! Маdоnnа! Света Богородице! Кой е направил това?

Тогава Тай също ги видя. Трите ангела на Джиамбели. Червената боя се бе стекла по лицата им като кръв от пресни рани. Върху гърдите на всеки със същата боя бе написано грозно съобщение.

Кучка номер 1

Кучка номер 2

Кучка номер 3

— Седни, Софи. Ще ги махна оттук, преди баба ти или майка ти да са ги видели. Ще ги занеса вкъщи и ще ги почистя.

— Не. Аз ще го направя. Мисля, че е лак за нокти. Стар ученически гаден номер — рече доста спокойно тя. Гневът нямаше да й помогне особено, помисли си Софи, докато вземаше трите фигури в ръце. И освен това не откриваше гняв под тъгата. — Предполагам, че е Рене. Или Крис. Те двете със сигурност мразят жените от рода Джиамбели.

— Дай на мен. — Тайлър сложи ръка на рамото й. — Никой не бива да научава за това. Ще ги почистя и ще ги върна, преди някой да е забелязал липсата им.

Софи изпита желание да сложи ангелите в големите му силни ръце, а заедно с тях и тя да потъне в прегръдката му. Отстъпи крачка встрани, наистина беше готова да го направи.

— Остави, сама ще се оправя. А и нали бързаше да се прибереш вкъщи.

— Софи! — Гласът му беше спокоен и търпелив, мил и толкова нежен, че тя въздъхна.

— Трябва да го направя. Аз. И освен това искам да ти се посърдя още малко. Така че върви.

Той я остави да си тръгне, но веднага щом остана сам, се обърна и изкачи каменните стъпала на балната зала. Реши, че ще се помотае още малко тук. Само за да бъде сигурен, че единственото повредено и наранено нещо тази вечер, ще си останат трите ангела.

Софи се затвори в стаята си и внимателно почисти фигурите. Беше наистина, както и очакваше, червен лак за нокти. Чист вандализъм, отвратително деяние, но за щастие поправимо.

Не можеш толкова лесно да навредиш на Джиамбели, помисли си тя. Ние сме достатъчно устойчиви и твърди. Достатъчно жилави, за да не обръщаме внимание на гадостта на деянието, но и твърде упорити, за да не оставим автора на престъплението неразкрит.

След като почисти фигурките, тя ги отнесе долу, постави ги на мястото им и откри, че това възвърна увереността й. Беше се някак поразклатила след случката между нея и Тайлър.

Малоумник, помисли си тя, отивайки към античното огледало, за да сложи малко пудра на носа си. Вярно, че се целуваше добре, но пак си оставаше малоумник. Надяваше се той да страда. Да прекара дълги, потни и мъчителни часове тази нощ. Ако на следващия ден изглеждаше измъчен и нещастен, тя може би, но само може би, щеше за малко да го откачи от ченгела на мъченията.

И после да го окачи отново.

Софи се огледа в огледалото и докосна с пръсти устните си.

Но бързо започна да оправя червилото си, защото чу, че вратата се отваря.

— Софи!

— Nоnnа? — Тя погледна към трите ангела. Всичко беше наред. — Просто дойдох да пооправя. Веднага се връщам.

Тереза затвори вратата зад себе си.

— Видях те да излизаш след Тай.

— Ммм. — Трябваше й време, затова се направи, че си черви устните.

— Нима си мислиш, че понеже съм стара не мога да позная какво пише в очите ти?

— За какво говориш, nonnа?

— За горещата кръв.

Софи сви рамене и притисна устните си една към друга.

— Имахме малък спор.

— Един спор не изисква да си оправяш червилото.

Този път Софи се разсмя и се обърна към баба си.

— Ама че набито око имаш, бабо! Ние наистина имахме спор и аз го реших по мой си начин. Освен това мога да целуна Тай, имам както морално, така и юридическо право на това. Ние не сме кръвни роднини.