Нора Робъртс - Отрова

— Мислиш ли, че не съм опитала? Толкова ли глупава ти изглеждам? — Уморена, ядосана и отегчена, Софи се упъти към асансьора в подземния гараж и го повика. — Тя замина за Италия още вчера следобед. Но нито тя, нито хората й са запознати със сметката на Туинър, защото Туинър винаги е бил галеното дете на татко. Освен това не искам хората на Туинър да знаят, че сме открили дупка във веригата. Пропуски.

— Никой не е снизходителен към теб — отбеляза Тай. — Но ти си прекалено снизходителна към Авано.

— Не, не съм снизходителна. Но тъй като съм загрижена за Джиамбели, ще го прикривам, докато мога. Не ми харесва, дойде ми до гуша и освен това ме боли главата.

— Добре. — Той изненада и двамата като посегна и започна да разтрива раменете й, когато влязоха в асансьора. — Вземи аспирин, след това ще свършим всичко едно по едно.

— Тя няма право да не ме допуска до баща ми! Както на лична, така и на служебна основа.

— Така е. — Разправиите с Рене, съгласи се Тай, наистина можеха да причинят истинско главоболие, — Но това е игра на нерви. Обаче Рене няма да изпита никакво удоволствие, ако ти не й покажеш, че е успяла да те ядоса. Поразпитай другите за него.

— Ако го направя, боя се, че ще изглежда като… по дяволите! Та той си е глупак! Толкова съм му ядосана, че ме забърка в тази каша. Ако не я оправя до края на деня…

— Ще я оправиш до края на деня.

— Ох. — Софи въздъхна и излезе от асансьора. Обърна се и го изгледа. — Защо си толкова добър с мен?

— Защото го заслужаваш. Освен това клиент като Туинър е голям залък. Е, и аз не прекарвам цялото си време на полето — отвърна Тайлър, когато тя вдигна изненадано вежди. — Ако ми беше казала, че се опитваш да проследиш сделките на баща си, щях да ти подам ръка. Няма нужда да ходиш при Кътър.

Софи стисна устни.

— Не. Но мисля, че той знае нещо повече. И скоро, доста скоро ще посочи целта.

— Тогава трябва да действаме по-бързо. Нали сме от един екип, забрави ли?

— Само защото харесваш Кътър по-малко, отколкото мен, нали?

— А какви са твоите подбуди?

Това я накара да се разсмее, докато пъхаше ключа в ключалката.

— Също толкова добри като твоите. Ще взема само някои неща, в това число и няколко стари папки, които ще помоля майка ми да прегледа. Мисля, че може да има някакви бележки за Туинър, които да хвърлят светлина върху съмненията ми. Ще те върна вкъщи преди вечеря. — Тя спря и се обърна към него. — Освен ако не искаш — добави с лека усмивка, — да променим дневния си ред и да опитаме един друг вид обща работа в екипа.

— Зарежи това.

— Хареса ти да ме целуваш.

— Когато бях малък, харесвах зелени ябълки. И открих, че от тях ми става лошо и ме боли корема.

— Аз съм зряла.

Тайлър посегна и натисна дръжката на вратата.

— Ти го казваш.

Софи сви рамене и се обърна.

— Започвам да те харесвам, Макмилън. Какво, по дяволите, ще правим сега? — Тя бутна вратата, направи една крачка и се вкамени. — Татко?!

Успя да зърне картината пред очите си само за секунда, преди Тай да я отмести. Но тя се запечата завинаги в съзнанието й. Баща й седеше на нейния стол, главата му с красивите си посребрени слепоочия бе килната встрани и цялата му риза отпред беше тъмнокафява и корава. А очите му, неговите умни и красиви очи, бяха широко отворени и немигащи.

— Татко! Той е… аз трябва да… Господи, баща ми!

Софи беше бледа като платно и започваше да трепери, така че Тай я изведе и подпря на стената извън апартамента.

— Слушай ме, Софи! Чуй ме! Използвай мобилния си телефон. Набери девет-едно-едно. Веднага!

— „Бърза помощ“ — тя се опита да се измъкне от мъглата, която се стелеше в мозъка й, и започна да се бори с Тайлър. — Той се нуждае от лекар. Трябва да отида при него!

— Стига. — Тайлър я хвана здраво за раменете и я разтърси. — Не можеш да му помогнеш. — Веднага отхвърли мисълта да се върне и да провери състоянието на Тони. Не можеше да остави Софи сама. А и вече беше видял достатъчно, за да е наясно, че нищо не може да бъде направено. Тони беше мъртъв, при това отдавна.

Той сложи Софи да седне на пода, отвори куфарчето й и извади мобилния телефон.

— Трябва да извикаме полиция.

Софи наведе глава и я подпря на коленете си, докато Тайлър даваше необходимата информация и адреса на дежурния в полицията. Тя не можеше да мисли. Все още. Но трябваше да се стегне и да се вземе в ръце.

— Добре съм вече. — Гласът й беше тих, почти спокоен, макар че ръцете й трепереха. — Знам, че е мъртъв. Трябва да вляза при него.