Нора Робъртс - Отрова

Той управляваше онова, което беше по силите му — работата, решенията, предпазливостта и рисковете. За другото можеше само да се моли природата да бъде на негова страна.

Ето я и нея, помисли си Тайлър, наблюдавайки Софи с ръце в джоба. Тя идеше към него, крачейки в калта със своите ботуши от петстотин долара.

— Казах ти да облечеш подходящи дрехи.

Тя въздъхна и видя как мъглата погълна парата от устата й.

— Това са най-подходящите ми дрехи.

Тайлър огледа елегантното кожено яке, скъпите панталони и стилните италиански ботуши.

— Сигурно ще станат такива, преди да сме свършили.

— Смятах, че когато вали, не се зарязват лозите.

— Сега не вали.

— О, така ли? — Софи протегна ръката си с дланта нагоре и остави дъждът да я напълни. — Странно. Винаги съм мислела, че тази мокра субстанция, която пада понякога от небето, се нарича дъжд.

— Само ръми. Къде ти е шапката?

— Нямам.

— Господи! — Раздразнен, той свали своята шапка и я нахлупи на главата й. Макар да беше прогизнала от дъжда и доста смачкана, пак не може да навреди на външния й вид. Не променяше стила й. Тайлър си помисли, че тази изисканост сигурно й е вродена, както строежа на костите й.

— Има две основни причини за зарязването — започна той.

— Тай, много добре знам защо се зарязват лозите.

— Отлично. Кажи ми тогава.

— За да се насочат правилно соковете — рече тя през зъби. — И ако ще се изпитваме устно, защо не го направим някъде вътре, където е сухо и топло?

— Защото лозята не са вътре, а вън. — И защото, помисли си за миг той, искаше да й покаже уменията си тук. — Зарязваме, за да насочим соковете, а това ще улесни култивирането и качеството на реколтата, а също ни помага да контролираме болестите.

— Е Тай…

— Почакай. Много лозари използват подпорни техники вместо зарязване. Тук, понеже лозарството е един безкраен експеримент, ние използваме и двете. Вертикално подпирано, подпиране от женевски тип с Т-образна форма и други видове. Но все още използваме и традиционните методи на зарязване. Втората причина е, че така ще подтикнем развитието на лозата, ще увеличим продуктивността, като в същото време запазим възможността да произведем висококачествени плодове.

Когато й каза почакай, гласът му бе като на някой спокоен добър баща, който говори с малкото си нетърпеливо дете. Софи реши, че той ги прави нарочно и влезе в тона му, като премига с мигли.

— Това шегичка ли беше, професоре?

— Няма да ти разреша да зарязваш моите лозя, нито пък ти дам да ги подпираш, докато не научиш защо се прави. — Значи зарязваме и подпираме, за да получим грозде. А отглеждаме гроздето, за да правим вино.

Ръцете й се движеха, докато говореше. Сякаш играеше балет, си помисли Тайлър, като я гледаше. Жестовете й бяха грациозни и изпълнени с вътрешен смисъл.

— И — продължи тя — след това аз продавам виното благодарение на умната и печеливша реклама, която съм измислила, и на пазарните техники и проучвания. Което, смея да ти напомня, е също толкова съществено за тази винарна, колкото и твоите техники на зарязване.

— Добре, но сега сме в лозята, а не в твоя кабинет. И няма да извършиш нито едно действие тук, без да знаеш причините и последствията от него.

— Винаги съм мислела, че е по-добре да не знаеш последствията. Това е като хазарта — рече тя и посочи с широк жест лозята. — Една игра с високи залози, но в същността си все пак е игра.

— Ти я играеш заради удоволствието.

Сега тя се усмихна и му напомни за баба си.

— Не аз играя играта, скъпи.

— Това тук са по-стари лози. — Софи огледа редиците от двете им страни. Дъждът беше намокрил напълно косата й в нея просветваха червеникави отблясъци с цвета на старо отлежало каберне. — Значи ще започнем да зарязваме ето тук.

— Защо?

Тя намести шапката върху главата си.

— Защото така.

— Защото — продължи вместо нея той, изваждайки лозарската си ножица, затъкната в колана му — искаме равномерно разпределение на плодовете в горната част на лозата. — Той я обърна към себе си и пъхна ножицата в ръката й. Отмести с ръка пръчките, откривайки новите, и насочи ръката на Софи към тях, за да ги среже. — Търсим центъра, върха, отваряме пространство. Необходимо е място, за да влезе слънцето.

— А ако извършим зарязването механизирано?

— Правим и това, разбира се. Не е работа за теб обаче. — Той я наведе към следващата пръчка. Вдъхна уханието й — женско, нежно, съблазнително. Някаква екзотична смесица от парфюм, дъжд и мокра земя.