Нора Робъртс - Отрова

— Все ще измислим нещо.

Софи дълго мисли. Прочете договора няколко пъти и получи главоболие. Беше проникнала до същината му, дори беше затънала в детайлите. Всъщност беше напълно ясно, че Ла Синьора продължаваше да контролира всичко както винаги. От Софи се очакваше през следващата година да докаже себе си. Нещо, което тя смяташе, че може да направи. Ако успееше, част от така желания от нея контролен пакет акции щеше да премине в ръцете й. А това щеше да достави удоволствие и на баба й.

Е, добре, тя го искаше. Не се интересуваше особено от начините, по които трябваше да го постигне. Но осъзнаваше причините, заради които трябваше да се напъне.

Както винаги най-трудната част бе да проумее причините, поради които баба й искаше нещо. Всъщност двете много си приличаха.

Софи нямаше особено голям интерес към производството на вино. Обичаше лозята заради красотата им, познаваше основните етапи във винопроизводството, но никога не бе имала вътрешния подтик да влага време, емоции и усилия в тази дейност. Но щом някой ден трябваше да заеме мястото на баба си, налагаше се да направи точно това.

Наистина предпочиташе офисите и канцелариите пред ферментационните силози, но…

Тя погледна бегло Тайлър, който се мръщеше над своя договор.

Той очевидно предпочиташе ферментационните силози пред канцелариите. Това или щеше да създаде от двамата един добър екип, или обратното — да ги доведе до провал, реши Софи. И при него всичко беше поставено на карта, както при нея.

Да, Ла Синьора за пореден път се бе изявила като мъдра, но безпощадна жена. Сега, когато емоциите й се поуталожиха и можеше да мисли разумно и трезво, Софи видя, че работата не само можеше, но и трябваше да тръгне.

Освен ако Тайлър не оплескаше нещата.

— Не ти харесва, а? — подхвърли тя.

— И какво, по дяволите, да ми харесва? Това си беше чисто и просто засада. Удар в гърба.

— Съгласна съм. Това е стилът на nonnа. Ескадроните се подреждат по-бързо и по-организирано, когато им дадеш заповед точно преди битката. Ако им дадеш време да мислят, те може и да дезертират от бойното поле. Мислил ли си да дезертираш, Тайлър?

Той вдигна очи и тя видя, че са твърди като стомана. Студени и непоколебими.

— Ръководя „Макмилън“ от цели осем години. Няма да си отида току-така.

Не, нямаше да оплеска нещата.

— Добре. Тогава да започнем от тук. Ти искаш твоя дял, аз също искам своето. Как ще го постигнем? — Тя стана и тръгна бавно към него. — На теб ще ти е по-лесно.

— Защо?

— Защото аз например трябва да напусна апартамента си в града и да се преместя тук. А ти си оставаш в собствения си дом. Аз трябва да се науча да правя вино, което ще ми бъде доста трудно, а ти трябва само да се поотвориш, да се отпуснеш и да отидеш на няколко срещи тук и там.

— И си мислиш, че това е по-лесното? Приобщаването включва контакти с хора. Аз не обичам да се срещам с хора. На всичкото отгоре, докато ще осъществявам контакти с разни персони, лица или задници и говоря за неща, за които не бих дал и пукнат грош, някой, когото изобщо не познавам, ще души и наднича зад гърба ми. За да ме оценява.

— На мен това не ми харесва — съгласи се тя. — Кой по дяволите е този Дейвид Кътър?

— Някой костюмиран тъпанар — отвърна с отвращение Тайлър.

— Сигурно е повече от това — промърмори Софи. Защото ако беше само това, не би трябвало да се притеснява. Тя знаеше как да се оправя с костюмираните тъпанари. — Ние просто трябва да научим колкото може повече за него. — Щеше да се погрижи много скоро и много задълбочено да набави необходимата информация. — И трябва да намерим начин да работим с него и един с друг. Последното няма да е толкова трудно. Познаваме се от години.

Тази нахакана млада жена много бързо се приспособяваше, докато той предпочиташе да върви сам по пътя си. По дяволите, ако не й се противопоставеше.

— Не мисля, че се познаваме. Аз всъщност не те познавам. Не знам нито какво правиш, нито защо го правиш.

Софи сложи ръце на масата и се наведе към него. Прекрасното й лице почти се докосна до неговото.

— Тогава да се запознаем. Аз съм Софи Тереза Мария Джиамбели. Продавам вино. И го правя, защото съм много добра в тази област. За една година смятам да придобия двадесет процента от една от най-големите, най-печелившите и най-известните компании за вино в света.

Той се надигна бавно и зае същата поза като нея, имитирайки я съвършено.

— Значи смяташ да се научиш да правиш вино, и то добре? Смяташ да изцапаш ръчичките си с кал и прах, да накаляш модните си ботушки и да изпочупиш прекрасния си маникюр?