Нора Робъртс - Отрова

— Благодаря ти. Поради известни причини и аз ти желая същото. Сбогом, Тони.

Когато той затвори вратата зад себе си, Пилар отиде внимателно до креслото и седна бавно, сякаш костите й можеха да се счупят, ако направеше някое по-рязко движение.

Спомни си каква беше на осемнадесет години. Луда от любов по него, пълна с планове и мечти.

А на двадесет и три бе ранена право в сърцето, нарязана на късчета от предателството и излъганото доверие.

На тридесет се бореше да събере парчетата от разбития си брак, да отгледа и възпита сама детето си и да издържа един съпруг, който изобщо не правеше усилия дори да се преструва, че я обича.

Спомни си как на четиридесет години най-накрая прие загубата, изхвърли мечтите, а ярките планове за бъдещето помръкнаха и се превърнаха в безнадеждното сиво на примирението.

Сега, мислеше си Пилар, беше на четиридесет и осем, сама, без илюзии и мечти. Законно заменена от новия, подобрен модел съпруга, така както тя самата често сменяше дамаската на мебелите.

Вдигна глава и свали брачната халка от пръста си. Беше носила това просто тъничко колелце цели тридесет години. Сега й бе казано да го хвърли и да забрави обещанията и клетвите, дадени пред Бога, пред семейството и пред приятелите.

Сълзи напълниха очите й, когато свали халката. Какво беше тя в края на краищата? Най-обикновено колелце с дупка в средата. Едно празно кръгче. Идеалният символ на нейния брак.

Пилар си даде сметка, че никога не е била обичана. Тя отметна глава назад. Колко тъжно, колко тъжно да седи тук да осъзнава нещо, което винаги бе отричала. Непрестанно бе отхвърляла, не бе искала да признае факта, че досега никой мъж, дори собственият й съпруг, не беше я обичал.

Когато вратата се отвори, тя стисна халката в шепата си и нареди на сълзите си да почакат.

— Пилар? Тук ли си? — Хелън надникна през вратата. Устните й бяха стиснати. — О, май ще трябва да забравя за кафето днес.

Тя прекоси библиотеката, отиде до барчето и извади една гарафа с бренди. Познаваше къщата и се движеше като у дома си. Напълни две тумбести чаши, върна се и седна на ниското столче за крака пред креслото, в което бе потънала Пилар.

— Изпий го, скъпа. Изглеждаш бледа.

Без да каже дума, Пилар отвори ръката си; Халката проблесна върху дланта й от отблясъците на огъня в камината.

— Ясно, предположих го, когато видях онази пачавра да парадира с камъка върху пръста си. Те са си лика — прилика и са един за друг. Тони изобщо не те заслужаваше.

— Глупаво е! Глупаво е да бъдеш ударен по този начин. Всъщност никога не сме били женени. Поне не в истинския смисъл на думата. Но това са тридесет години, Хелън! — Тя вдигна халката и погледна през отвора, сякаш гледаше през живота си. Празен и безсмислен. — Тридесет проклети години! Тази жена е била бебе в пелени, когато аз срещнах Тони.

— Е, много важно. Тя е по-млада и има по-големи цици. — Хелън сви рамене. — Бог ми е свидетел, че само тези две причини са достатъчни, за да я мразя и в червата. Аз съм с теб, както и всички останали. Но погледни на нещата от по-друг ъгъл. Ако остане да живее с него, когато стане на нашата възраст, ще трябва да го храни с лъжичка и да му сменя памперсите.

Пилар се засмя горчиво, но смехът й приличаше повече на стенание.

— Не ми харесва къде съм се озовала, но не знам къде да отида. Дори не се борих за него, Хелън.

— Ти не си войник. — Хелън приседна на страничната облегалка на креслото, като прегърна приятелката си през раменете. — Ти си красива, интелигентна, умна жена, която има да върши много работа. По дяволите, скъпа! Моето мнение е, че ако най-сетне затвориш тази врата, ще си направиш най-голямата услуга.

— Боже мой, говориш също като Тони!

— Няма нужда да бъдеш груба. Освен това той изобщо не се интересува от теб, но аз мисля точно така.

— Може би си права. Не мога да видя ясно разликата сега. Не мога да мисля какво ще стане през следващия час, камо ли през следващата година. Господи, дори не го накарах да си плати! Дори нямах смелостта да го накарам да си плати!

— Не се тревожи, тя ще го стори вместо теб. При това с лихвите. — Хелън се наведе и целуна Пилар по главата. Не е възможно мъж като Тони да мине през живота, без да си плати, помисли си тя. — Но ако искаш да го попариш малко, ще ти помогна да оформим бракоразводния договор така, че да остане с незарастващи кървящи белези и треперещи тестиси.

Пилар тъжно се усмихна. Винаги можеше да разчита на Хелън.

— Колкото и голямо развлечение да бъде и каквото и удоволствие да ни достави, това ще нарани Софи и ще направи живота й труден. Хелън, какво, по дяволите, да правя с този нов живот, който подхвърлиха в ръцете ми?