Нора Робъртс - Отрова

— Мога да говоря и сам за себе си — прекъсна я Тай.

— О, я стига! — обърна се гневно към него Софи. — Пет думи на кръст не можеш да кажеш, езикът ти се връзва на фльонга. А аз ще трябва да те уча как да продаваш вино!

Тайлър неочаквано се изправи и за нейна изненада сграбчи ръцете й и ги обърна с дланите нагоре.

— Като розови листенца са. Мекички и добре гледани. Кремчета и маникюр! И аз ще трябва да те уча как да работиш!

— Аз работя всяка минута, така както и ти. Само защото не се потя и не джапам в калта с мръсни ботуши, не значи, че не давам всичко, на което съм способна.

— Най-добре ще бъде да се хващате за работа. И двамата — въздъхна Илай и отпи от виното си. — Искате да се биете, ами добре, бийте се. Но ще спазвате правилата на почтената игра. Въпросът е никой да не направи нещо, което да повали другия на земята. Може би ще се провалите, а може би ще си седнете на задниците, и ще се опитате да направите нещо друго. Нещо повече.

Софи вирна брадичка.

— Аз няма да се проваля.

— Имаш цял сезон, за да го докажеш. Би ли искала да знаеш какво ще получиш накрая? Хелън, твой ред е!

— Е, за мен беше истинско удоволствие да присъствам на тези драматични събития. — Хелън постави куфарчето си върху масата. — Както обядът, така и шоуто след него бяха неотразими. — Тя извади папките, сложи ги до себе си и върна куфарчето обратно на пода. Сетне намести очилата си. — В интерес на деловия тон, ще се придържам към прости юридически термини. Илай и Тереза сляха своите фирми. Обединиха ги в една, с което разходите ще се намалят в известен смисъл. Смятам, че това е много умно решение и го приветствам. Всеки от вас двамата, Софи и Тайлър, ще носи титлата вицепрезидент по производството. Всеки ще има различни задължения и отговорности, които са описани в договорите, които съм подготвила. Срокът на договорите ви е една година. Ако в края на тази година вашата работа е незадоволителна, ще бъдете върнати на по-ниски длъжности. За какви срокове, ще бъде обсъдено тогава. Евентуално.

Докато говореше, тя извади два тънки договора от папката.

— Тай, ти оставаш в „Макмилън“ като постоянна резиденция. Къщата и всичко в нея ще продължат да бъдат на твое разположение. Софи, ти ще трябва да се пренесеш тук. Апартаментът ти в Сан Франциско ще се поддържа от фирма „Джиамбели“ през цялата година, за да можеш да го ползваш, когато имаш работа в града. Тай, когато ти се налага да ходиш в града, ще ти бъде осигурен подслон. Хотел или апартамент, каквото пожелаеш. Пътуванията до други дестинации по фирмени дела ще бъдат поемани и заплащани от фирмата. Кастелото в Италия ще бъде на разположение и на двамата, независимо дали пътувате по работа, за удоволствие или и двете.

Тя ги погледна и се засмя.

— Е, не е чак толкова лошо, нали? А сега морковчето! Ако в края на годината работата на Софи бъде приета като успешна, тя ще получи двадесет процента от фирмата, половината от замъка и титлата президент. Съответно Тайлър, ако работата му бъде оценена добре, ще притежава двадесет процента от фирмата, къщата, в която живее сега, и титлата президент. И двамата ще станете собственици на по десет акра земя, за да създадете свой собствен сорт и етикет, ако желаете, или пазарната цена на същите, ако предпочитате.

Тя направи пауза, за да сложи финалната тежест на изявлението.

— Пилар също получава двадесет процента, ако е съгласна с останалите клаузи от нейния договор. Това дава еднакви части на всеки. В случай на смърт на Илай или Тереза, техните части се разпределят съответно между наследниците им. В този тъжен ден, когато някой от тях няма да бъде вече между нас, техните дялове се разпределят така: по петнадесет процента на всеки от вас двамата и десет за Пилар. Това ще даде на всеки от вас по тридесет и пет процента от една от най-големите винарски компании в света. Дали ще ги спечелите, ще зависи от работата ви през тази година.

Софи изчака, докато се убеди, че дар словото й се върна, и стисна ръцете си здраво в скута. Предлагаше й се много повече, отколкото си бе представяла или беше очаквала. В същото време обаче сякаш я бяха нашляпали по дупето като малко дете.

— Кой ще оценява успеха на работата ни?

— В интерес на справедливостта вие сами ще се оценявате всеки месец — поясни Тереза. — Илай й аз ще също ще ви направим оценка, която ще се прибави към оценката от страна на координационния производствен директор.

— И кой, по дяволите, е този координационен директор? — запита Тайлър.