Нора Робъртс - Отрова

— Пилар не знаеше, нито пък аз допреди няколко дни.

Ла Синьора никога не хвърляше думите си на вятъра. Беше планирала всичко лично. Беше изготвила лично дори менюто, защото искаше срещата да протече в атмосферата на щедро изобилие, но в същото време и на сърдечност. Вината, които се сервираха, бяха от калифорнийските изби, както на Джиамбели, така и на Макмилън. Това също беше нарочно обмислено и планирано действие.

Тереза нямаше намерение да говори за бизнес по време на обяда. Както и не позволи, за голямо разочарование на Джина, трите й лошо възпитани деца да присъстват на масата заедно с възрастните.

Те бяха изпратени в детската стая с една от прислужничките, на която щяха да платят допълнително възнаграждение заради това. Тереза очакваше момичето да остане с децата повече от час.

— Баба ти настояваше да свърша тази работа секретно. — Хелън обърна проницателните си сиви очи към приемната. Беше свързана по един или друг начин с бизнеса на фамилия Джиамбели почти четиридесет години. И те не преставаха да я удивляват и очароват. — Тя не ви е казала нищо, нали? Продължава да ви държи в неведение.

— Отчасти — промърмори тихо Пилар. — Хелън, тя е добре, нали? Приех тази работа с промяната на завещанието и тъй нататък като следствие от състоянието, в което е през последната година, след смъртта на синьор Баптиста.

— Доколкото знам, майка ти е напълно здрава, физически и психически. Както винаги. — Хелън намести очилата с черни рамки върху носа си и отправи към старата си приятелка ободрителна усмивка. — Като неин адвокат не мога да ти кажа повече за мотивите й, Пилар. Но напълно съм съгласна с нея и ги одобрявам. Това си е нейното представление и аз няма да й разваля удоволствието да го изиграе. Защо не отидем да видим дали вече не е готова за вдигане на завесата?

Когато благоволеше да каже нещо на Рене, думите й бяха изпълнени с ледена учтивост. И много ясно чувстваше как по гръбнака на жената пробягва недоволство, но и възхищение. Имаше й много други чувства, които оставаха скрити под леда.

Освен цялото семейство и Хелън, която се смяташе за част от него, Тереза беше поканила майстора винар, на когото имаше най-голямо доверие, заедно със съпругата му. Паоло Борели работеше с Джиамбели вече цели тридесет и осем години. Въпреки възрастта му всички продължаваха да го наричат Поли. Съпругата му Консуело беше едра, жизнерадостна жена с висок заразителен смях, която навремето беше главен готвач в къщата.

Имаше и още един гост на този обяд. Маргарет Боуърс, шефът на продажбите в изба „Макмилън“. Тя беше разведена тридесет и шест годишна жена, която очевидно бе силно притеснена и отегчена от безкрайното бръщолевене на Джина от едната й страна и се чудеше как да се измъкне и да си запали една цигара навън.

Тайлър срещна погледа й и се усмихна окуражаващо. Маргарет понякога си мечтаеше да го има в леглото си. Когато приключиха с обяда и поднесоха десертното вино „Порто“, Тереза седна отново на мястото си начело на масата.

— „Кастело ди Джиамбели“ в Италия празнува своята стогодишнина — започна тя. Разговорите веднага сепнаха. — Вила Джиамбели в Калифорния произвежда вино в Напа Вали вече шестдесет и четири години. „Макмилан“ прави това от деветдесет и две години. Това прави общо двеста петдесет и шест години. — Тя огледа присъстващите на масата. — Пет поколения лозари и винари.

— Шест, zia Тереза — намеси се Джина. — Моите деца са шестото.

— От всичко, което видях у твоите деца, очаквам да станат серийни убийци или терористи, но не лозари и винари. Моля те, не ме прекъсвай.

Тя вдигна чашата си, вдъхна аромата на виното и отпи малко.

— За тези пет поколения успяхме да си завоюваме репутация на два континента. Като производители на истински качествени вина. Името Джиамбели означава само едно — вино. Установихме традиции и ги обновихме с нови методи, нови технологии, без да нарушим доброто си име, качество или каквото и да е друго. Никога няма да жертваме името. Преди двадесет години поставихме началото на партньорство с друг винопроизводител. „Макмилън“ от Напа Вали работи рамо до рамо с „Джиамбели Калифорния“. Партньорството ни се разви отлично, отлежа и е време да бъде бутилирано.

Тя повече почувства, отколкото видя напрежението на Тайлър. Направи му знак да си държи езика зад зъбите и го погледна право в очите.

— Необходими са промени за доброто и на двете страни. Следващите сто години започват от днес. Донато!