Нора Робъртс - Отрова

— Добре. Сега слушай. И мисли. — Тя даде знак на Илай, той кимна и започна.

— Тай, Тереза и аз не взехме това решение снощи, нито го взехме лесно. Обсъждахме го много дълго време.

— Не си длъжен да ми даваш обяснение — прекъсна го Тай.

— Млъкни! — повиши тон Илай, преди очите на внука му да се замъглят от яростта и обидата, които го изпълваха. — Наистина не сме длъжни. Ние работихме заедно с Хелън, за да изчистим и уредим формалностите от правна гледна точка. Обмисляхме и умувахме как да направим така, че ползата да бъде за всички. Не само през този сезон, а за още много сезони. Стотици години занапред. — Той се наведе. — Нима мислиш, че искам за „Макмилън“ по-малко, отколкото искаш ти? Нима мислиш, че искам за теб нещо, което не заслужаваш?

— Вече не знам какво искаш.

— Тогава ще ти обясня. Сега, веднага. Като направим това сливане, ние ще се превърнем не само в една от най-големите винарски изби в света, но ще станем и най-добрата. Ти ще продължиш да надзираваш „Макмилън“.

— Да надзиравам ли?

— Да, Поли ще бъде старши майстор, а ти оператор, винар. С неколцина помощници.

— Ти познаваш лозята, Тай — намеси се Тереза. Разбираше объркването и гнева му. И това й харесваше. Този горещ, клокочещ гняв означаваше, че той има отношение, че обича работата си и лозята. Това значеше, че от него можеше да се очаква много. — Познаваш гроздето, бъчвите, цялата технология на правене на вино. Но всичко за теб свършва до бутилката. Време е да тръгнеш напред, да излезеш от избата. Освен гроздето има още много неща, които продават виното. Илай и аз искаме да видим нашите внуци, работещи заедно.

— Моля? За какво става дума? — прекъсна я изненадано Софи.

— За теб, госпожице! Кога за последен път си работила на полето? — попита я баба й. — Кога за последен път си опитала вино, което не е бутилирано в красива бутилка и не е изстудено в хладилника? Пренебрегваш корените си, Софи.

— Не пренебрегвам нищо — избухна на свой ред младата жена. — Аз не съм винар. Занимавам се с връзките с обществеността! И с рекламата!

— Значи трябва да станеш винар — отсече Тереза. — А пък ти — обърна се тя и посочи с пръст Тай. — Ти ще се научиш как да продаваш, как да рекламираш и как да изпращаш кораби, пълни с вино. Ще се учите взаимно един от друг.

— Но, nonnа, наистина…

— Тишина! Имате една година. Пилар, Софи няма да има достатъчно време, за да изпълнява всекидневните си задължения. Затова ти ще запълниш тази празнина.

— Мамо! — Пилар започна да се смее. — Та аз не знам нищо за търговията и продажбите, нито за рекламата.

— Имаш мозък. Време е да го използваш отново. За да успеем, трябва да впрегнем цялото семейство. — Тереза се обърна към Тони. — А също и другите. Ти ще останеш в отдел „Продажби“ и засега ще запазиш поста и привилегиите си. Но ще се отчиташ, както Донатело и всички шефове на отдели, на координационния директор. Можеш да приемеш отношенията ни отсега нататък само за делови отношения. И повече да не си посмял да дойдеш в дома ми или на масата ми без да си поканен.

Това вече си беше истински провал, мина през ума на Тони. Положението му във фирмата беше едно нещо. Заплатата и парите друго. Но Тереза имаше властта да го съблече чисто гол и да го изхвърли на улицата. Затова се реши и използва единственото си оръжие.

— Аз съм бащата на Софи.

— Много добре знам кой си.

— Извинете, синьора — намеси се учтиво Рене, но в гласа й се прокрадваше стоманена твърдост. — Може ли и аз да кажа нещо?

— Щом си под този покрив, си моя гостенка, макар да не съм те канила. Какво искаш да кажеш?

— Разбирам, че моето присъствие не е особено приятно на всички тук. — Тонът й не се промени, а очите й не се откъсваха от тези на Тереза. — Очевидно е, че моята връзка с Тони не среща вашето одобрение. Но той е и ще бъде ценен кадър на вашата фирма.

— Ще видим. Извинете. — Тереза огледа присъстващите на масата. — Хелън, Илай и аз трябва да говорим със Софи и Тайлър. Кафето ще бъде сервирано в приемната. Моля, заповядайте.

— Е, каза го — избухна Софи, цялата тръпнеща от яд, след като всички останали напуснаха трапезарията. — И това е, свършен факт. Ти така си свикнала, бабо! Вярваш, че само с няколко думи можеш да промениш живота на хората.

— Всеки има право на избор.

— Къде е нашият избор? И кой по-точно има избор? — Тъй като не беше способна да остане седнала, Софи стана. — Донато ли, който никога не е работил извън фирмата? Целият му живот е преминал в нея. Тайлър? Той пък отдава цялата си енергия и време на „Макмилън“ от дете.