Нора Робъртс - Отрова

— Ти си красива жена и със сигурност ще допринесеш много за фирмата. А и за теб е полезно да излезеш от къщата, да бъдеш ангажирана с друга дейност. Може би ще откриеш, че имаш талант за това. Възможно е кариерата да се окаже точно онова, което би искала да постигнеш в живота си.

Пилар бе мечтала да има семейство. Съпруг и много деца. Никога не бе мислила за кариера.

— За какво искаш да говорим Тони? За моите нужди или за твоите?

— Те не се изключват взаимно. Наистина, Пилар, бихме могли да погледнем в тази нова посока, която ни описа Тереза, може би това е възможност за двама ни да започнем отначало. — Той взе ръката й съвсем естествено, така както правеше с всички жени, и я покри със своята. — Може би се нуждаем от подобен тласък. Разбирам, че идеята за развод винаги е била трудно приемлива за теб.

— Така ли?

— Да. — Тя продължаваше да му действа зле, разнежваше го. Колко досадно! — Факт е, че от много години ние водим съвсем самостоятелен живот. Всъщност живеем разделени.

Спокойно, но твърдо Пилар измъкна ръката си от неговата.

— За кой живот говориш? За този, който водихме след като ти си премести в Сан Франциско, или за този, през който продължихме да се преструваме, че сме женени?

Много точен удар, помисли си Тони. И въздъхна.

— Пилар, нашият брак очевидно се провали. Няма смисъл да обсъждаме защо, да търсим причините, да разчистваме сметки или да се обвиняваме. Няма смисъл след толкова много време.

— Не мисля, че изобщо някога сме си разчиствали сметките, Тони. Но може би наистина безвъзвратно е минало времето да спасим брака си.

— Искам да кажа, че ако не приключим нещата юридически, ще се чувствам подлец. Не искам да постъпя нечестно към теб, Пилар. Ти трябва да имаш възможност да започнеш новия си живот на чисто.

— Но не в това проблемът ти, нали? — Пилар стана и отиде до камината. Защо изобщо се бореше? Какво значение имаше всичко това? — Нека поне веднъж да бъдем честни. Ти дойде днес, за да искаш развод, и това няма нищо общо с решението на майка ми. Всъщност, когато си поставил пръстена върху ръката на Рене, ти не си знаел нищо за това решение.

— Щом искаш да бъдем честни, трябва да признаем, че бракът ни преживя една достатъчно дълга и закъсняла агония. Отлагах развода само заради теб, Пилар. — Докато казваше това, Тони си вярваше. Напълно си вярваше, което направи гласът му да звучи съвсем искрено. — А сега те моля да се разведем само за твое добро. Време е да се промениш.

— Съмнявам се — прошепна тя. Не можеше да се обърне, все още не за да го погледне в очите. Защото кой знае как ставаше, но когато гледаше в честните му искрени очи, продължаваше да вярва на лъжите му. — Ти не можеш да бъдеш честен дори тук. Ако искаш развод, няма да се възпротивя. Все пак имай предвид, че тя няма да е толкова лесна за манипулиране като мен — добави Пилар и се обърна. — Но може би съжителството с нея ще ти бъде от полза. Вероятно тя е най-подходящата жена за теб. Аз със сигурност не бях.

Той чу единствено онова, което искаше да чуе. Че получава каквото иска, без каквито и да било спънки и неприятности.

— Аз ще се погрижа за подробностите. Всичко ще бъде съвсем дискретно, разбира се. След толкова години раздялата ни едва ли ще представлява интерес за пресата. Всъщност няма да е нищо повече от подписването на няколко листа хартия. Сигурен съм, че освен нас и няколко близки приятели, които знаят как стоят нещата, всички отдавна смятат, че сме разведени. — Когато тя не отговори, той се изправи. — И двамата ще бъдем по-щастливи, когато всичко свърши. Ще видиш. Между другото мисля, че трябва да съобщиш на Софи. Редно е да го научи от теб. Като жена от жена. Без съмнение, когато разбере за твоето съгласие, ще започне да се отнася по-приятелски с Рене.

— Защо винаги мислиш само за себе си, Тони?

Той вдигна ръце.

— Просто смятам; че и за двама ни ще бъде по-удобно, ако запазим приятелските си отношения. Рене ще стане моя жена и като такава ще бъде част от моя професионален и социален живот. Сигурно ще се срещаме тук и там в обществото. Неизбежно е. Очаквам от Софи да се държи възпитано и учтиво.

— И аз очаквах от теб да бъдеш почтен и благороден. Ние всички живеем с недостатъците си. Вече получи онова, за което беше дошъл. Сега ти предлагам да вземеш Рене и да си вървиш, преди мама да е допила портото си. Мисля, че в тази къща имаше достатъчно неприятности за един ден.

— Съгласен съм. — Той тръгна към вратата, но преди да прекрачи прага се поколеба и се обърна. — Желая ти всичко най-хубаво, Пилар.