Нора Робъртс - Отрова

Насили се да смени работните си дрехи с чисти панталони и сако. Това беше неговата представа за официално облекло. Поне не беше се опаковал с костюм като… как му беше името на този? Ах, да, Дон. Дон от Венеция и жена му, която се бе наплескала с прекалено много грим, носеше прекалено много бижута и винаги някакво дете бе прикрепено към някоя част от тялото й.

Тя говореше прекалено високо и прекалено много, и както изглежда, никой, особено съпругът й, не й обръщаше внимание.

Франческа Джиамбели Русо пък говореше малко или почти никак. Колко е различна от Ла Синьора, помисли си Тай. Някога няма да кажеш, че са сестри. Беше слаба и безлична, една незначителна малка женичка, която седеше сякаш залепнала за стола си и изглеждаше, че ще изскочи от кожата си, ако някой се опита да я заговори. Тай много внимаваше да не го направи. Малкото момче, ако можеше едно дяволче да бъде наречено момче, беше легнало на килима и блъскаше две колички една в друга. Голямото коли на Илай, Сали, се бе свило под краката на Софи.

Страхотни крака, отбеляза мимоходом Тайлър. Софи изглеждаше лъскава и безупречна както винаги, като героиня, току-що слязла от екрана на киното и превъплътила се в три измерения. Сякаш беше очарована от онова, което й говореше Дон, и не отделяше големите си тъмношоколадови очи от лицето му. Но Тай забеляза, че съвсем незабележимо подава на Сали от ордьоврите.

Движението обаче бе така премерено като че ли цялото й внимание беше заето от разговора, който водеше.

— Заповядай, вземи си. Тези пълнени маслини са отлични. — Пилар застана до него с малка чинийка в ръка.

— Благодаря. — Тайлър се извърна към нея. От всички Джиамбели най-много харесваше Пилар. С нея се чувстваше най-удобно и непосредствено. Знаеше, че тя не очаква от него да води безкрайни и безсмислени разговори, само и само да чува собствения си глас. — Имаш ли някаква представа защо е цялото това сборище?

— Когато мама реши, ще ни каже. От моите секретни източници научих, че масата е сложена за четиринадесет души, но не можах да разбера кого чакаме още. Все пак виждам, че Илай изглежда доволен. А това е добър знак.

Тай понечи да измърмори нещо, но си спомни, че трябва да се държи прилично.

— Да се надяваме, че си права.

— Не сме те виждали тук от доста време, седмици може би. Зает ли беше? — попита Пилар и се засмя. Естествено. — Ти изобщо какво друго правиш, освен че работиш?

— А какво друго да правя?

Като поклати глава, тя отново му подаде маслините.

— Приличаш на майка ми повече от всички нас. Не се ли срещаше миналото лято с едно момиче? Красива блондинка? Пат или май беше Пати?

— Патси. Всъщност не беше нищо сериозно. Просто… — Той разпери ръце смутено. — Ами, нали знаеш…

— Скъпи, трябва да излизаш повече. И не само за… това, нали знаеш.

Прозвуча му като майчинска заръка и той се засмя.

— Същото се отнася и за теб.

— О, аз съм само една скучна старомодна баба.

— Най-красивата баба в тази стая — възрази й той и я накара да се разсмее.

— Винаги си бил много мил, когато решиш да бъдеш. — Все пак комплиментът, изречен дори от мъж, който спокойно можеше да й бъде син, погъделичка самочувствието й и я накара да се почувства добре.

— Мамо, значи ти си скрила маслините, за да храниш само Тайлър. — Софи се присъедини към тях и си взе една маслина. До своята красива и добре сложена майка тя изглеждаше като мълния, изпускаща електричество. От онези, които те изпълват с топлина и неочаквано желание, ако се приближиш прекалено близо до тях.

Или поне така му се струваше винаги. Поради тази причина той винаги се беше опитвал да стои на безопасно разстояние.

— Моля ви се, бързо, говорете ми! Почувствах се изоставена завинаги в капана на Дон Тъпото! — промърмори Софи.

— Бедната Софи! Добре де, погледни на нещата по друг начин. На него сигурно за пръв път от дълго време му се е удал случай да каже пет думи наведнъж, без Джина да го прекъсне.

— Повярвай ми, според мен напълно си го заслужава. — Софи завъртя тъмните си екзотични очи. — Е, Тай, как си?

— Добре.

— Тежко ли е да се работи за Макмилън?

— Определено.

— Знаеш ли и други думи освен едносрични?

— Знам някои. Мислех, че си в Ню Йорк.

— Бях — отвърна тя, имитирайки тона му, като изви устни. — Но сега съм тук. — Погледна през рамо към двете си малки братовчедчета, които започнаха да се бият и се разреваха. — Мамо, ако и аз съм била толкова противна като тях, как си се въздържала да не ме хвърлиш във фонтана?