Нора Робъртс - Отрова

— Но ние произвеждаме вино! — намеси се Тайлър.

— И винаги ще го правим — съгласи се Софи. — Това обаче не означава, че трябва да изключим всички останали дейности. Пазарът за козметика от природата е огромен. И на мен ми беше дошло наум, но трябваше да изоставя тази мисъл, защото имахме тежка година и много други неща изискваха вниманието ми. Сега обаче може би е дошло време да обсъдим този въпрос. Разширяването на полето на дейност никога не пречи. — Тя очевидно вече мислеше върху идеята. — Ще ми трябват повече данни.

— Аз мога да ги събера — въодушеви се Мади. — Много съм добра в търсенето и събирането на данни.

— Значи се смятай за наета. След като изследванията преминат на стадий разработки, ще ни трябва морско свинче. За опитите.

Те се обърнаха едновременно и изгледаха Тайлър. Той пребледня. Направо почувства как кръвта се отдръпва от лицето му.

— А, не! Забравете!

— По дяволите! — Веселото изражение от лицето на Софи изчезна, когато зърна двете фигури, които вървяха през лозята. — Май наистина ще трябва да забравим. Полицията е тук. Клермонт и Магуайър. Едва ли вестите, които ни носят, са добри.

Вестите наистина бяха лоши. Дори много лоши, помисли си Софи, докато седеше във всекидневната на Тайлър. И четирите колела на колата й били повредени. И това беше толкова сигурно, колкото че виното е било отровено. Бе подозирала, че резултатът ще бъде такъв. Но когато чу безпристрастните факти, по кожата й отново пролазиха тръпки.

— Да, често използвам тази кола. В началото карах моята, но тя е двуместна. А през този ден и трите бяхме в града, пазарувахме за сватбата на майка ми. Трябваше ни по-голяма.

— Кой знаеше за плановете ви? — попита Магуайър.

— Много хора. Цялото семейство. Срещнахме се със съдия Мур, така че вероятно и нейното семейство е знаело. — Имахте ли срещи?

— Не точно. Наминах край Линкълн Мур, преди да се присъединя към останалите за обяд. През другата част от деня бях свободна.

— И кое е последното място, където спряхте за повече време? — попита Клермонт.

— На вечеря. Вечеряхме в „Мууз“ на Вашингтон Скуеър. Колата бе паркирана за около деветдесет минути. От седем до осем и половина. Или там някъде. После си тръгнахме.

— Имате ли идея, госпожице Джиамбели, кой би искал да ви причини това?

— Да. — Тя смело срещна очите на Клермонт. — Джеръми де Морни. Той е свързан и с отравянето на виното, и с незаконните присвоявания, и с всеки един от проблемите на семейството ми тази година. Вярвам, че е планирал и използвал братовчед ми. И след като му го казах лично, едва ли ще бъде много щастлив, ако остана жива.

— Разпитахме господин Де Морни.

— Сигурна съм, че е имал алиби и отговор на всеки от въпросите ви. Но аз знам, че е виновен.

— Видели сте какво е изпратил на Софи — намеси се ядосано Тайлър и се изправи на крака. — Това си беше чиста заплаха и той почти я осъществи.

— Не можем да докажем, че господин Де Морни е изпратил писмото. — Магуайър се загледа в Тайлър, който крачеше из стаята. Има големи ръце, помисли си тя. Де Морни е бил направо като пластилин в тях. — Установихме със сигурност, че е бил в Ню Йорк по времето, когато писмото е изпратено от Чикаго.

— Намерете начин да докажете участието му — отговори Тайлър. — Това е ваша работа.

— Мисля и вярвам, че той е убил баща ми. — Софи се опита да запази спокойствие. — Сигурна съм, че омразата му към него е в основата на всичко, което се случи и продължава да се случва. Той може да казва, че това е бизнес. Но не е. Всичко е на лична основа.

— Ако любовната връзка между господин Авано и бившата госпожа Де Морни е действителната причина, то господинът е чакал доста време, за да осъществи своето отмъщение.

— Не, не сте прави — неочаквано се намеси Мади. — Ако е искал да го направи както трябва, така че всеки да си получи заслуженото, естествено е да му трябва време.

Клермонт се обърна към момичето и кимна с глава, за да я насърчи да продължи.

— Ако беше нападнал бащата на Софи веднага след развода, на всеки щеше да му е ясно, че той го е сторил. — Тя замълча за известно време, анализирайки фактите и изграждайки теорията си. — Както аз например, ако искам да хвана за нещо Тео, изчаквам, обмислям нещата и решавам кога и как да го издебна и изработя най-добре. И когато го направя, той изобщо не очаква и дори не може да разбере какво е станало и защо така му се е случило. — Тя кимна. — Така е научно и право да ви кажа, действа почти безотказно.