Нора Робъртс - Отрова

— Бях принудена да играя твърдо, за да преуспея в бизнеса. Не знам нищо за убийствата, нито за отравянето на виното. Давах известна информация на Джери, да. Казах му за основните моменти в плана на Софи за стогодишнината, описах му идеите й за рекламната кампания и за програмата й. Той ме питаше и за лични неща, и аз му отговарях, но това бяха само клюки. Ако е направил нещо с Тони… — Тя трепна и очите й се напълниха със сълзи. — Не очаквам да ми повярвате. Всъщност не ме интересува дали ми вярвате или не. Но Тони наистина означаваше нещо за мен. Може би в началото започнах да се виждам с него, защото смятах това за допълнителен шамар, за отмъщение към Софи, но след това нещата се промениха.

— Бяхте ли влюбена в него? — В гласа на Магуайър се прокрадна симпатия.

— Той ме уважаваше. Обеща ми висок пост в „Джиамбели“. И щеше да изпълни обещанието си, ако бе останал жив. Знам това. Казах ви и преди, че се срещахме няколко пъти в апартамента на Софи. Но не и в нощта, когато беше убит — натърти Крис. — Отношенията ни бяха охладнели по онова време. Бях доста разстроена от това. Рене беше впила здраво ноктите си в него.

— Много ли ви заболя, когато той се ожени за нея?

— Беше ми все едно. — Крис стисна устни. — Когато ми каза, че се е сгодил, бях много ядосана. Не че исках да се женя за него, Бог ми е свидетел. Защо трябваше да го правя? И кому беше необходимо? Но обичах неговата компания, харесвах го и исках да бъда с него. Той беше добър в леглото, галантен любовник и оценяваше моя професионален талант и качествата ми. Не ме интересуваха и парите му. Мога да спечеля пари и сама. Рене не е нищо повече от една проститутка, която изсмуква мъже с пари.

— И сте й казали точно тези думи, когато миналия декември сте се обадила в нейния апартамент — отбеляза Магуайър.

— Може би. Не си спомням точно. Не се извинявам, че казвам онова, което мисля. Но между изразяването на лично мнение и убийството, има голяма разлика. Моите взаимоотношения с Джери бяха професионални. Ако е сторил нещо на Тони или на някого от останалите, да си отговаря, за действията. Нямам намерение да го прикривам. Не играя играта по този начин.

— Все същото — рече Магуайър, като седна зад волана на колата. — Никой никога не казва направо и ясно „Аз го убих, защото той ме отряза.“

— Дрейк беше доста уплашена. Цялата трепереше. От върха на косата до върха на пръстите. Очевидно мисли, че Де Морни е убиецът и че сега идва нейният ред.

— Той е доста гадно копеле, което много ловко се измъква.

— Да. Какво ще кажеш да го попритиснем повечко. Колкото по-хлъзгави са тези копелета, толкова по-силен трябва да е натискът върху тях.

Джери нямаше никакво намерение да понася това. Този идиот полицай сигурно беше на заплата в „Джиамбели“. Сто процента. Не се и съмняваше.

Естествено, те не можеха да докажат нищо. Но мускулът на челюстта му се сви автоматично, докато прехвърляше съмненията в главата си. Беше сигурен, че не могат да докажат нищо. Беше действал много внимателно.

Джиамбели вече веднъж го бяха унижили публично. Любовният роман на Авано с жена му извади името Де Морни на показ. Накара хората да си чешат езиците. Това го принуди да промени живота си, целия си стил. Не можеше да остане женен за онази невярна кучка. Особено след като обществеността знаеше.

Това разклати престижа му и му коства високия пост във фирмата. В очите на прачичо му, който беше собственик и президент, щом един мъж не може да задържи жена си и конкурентът му я отнема, няма да успее да задържи и клиентите.

И Джери, който винаги бе смятал наследяването на „Льо Кьор“ за сигурно и несъмнено, беше получил болезнен ритник.

Джиамбели дори не пострадаха от това. Трите кучки устояха и дори се издигнаха още по-високо. Приказките, които се разпространяваха за Пилар, бяха по-скоро изпълнени със симпатия, а на Софи гледаха с открито възхищение. За недосегаемата Ла Синьора, както винаги, нямаше никакви приказки.

Нямаше, докато той не се погрижи да има, напомни си Джери.

Трябваха му години, за да планира и подготви изпълнението. Своето отмъщение, което трябваше да засегне Джиамбели право в сърцето и дори да ги унищожи.

То трябваше да прониже семейството право в сърцето. Недоверие, позор, скандал и всичко това, причинено от членовете на семейството. Идеалното отмъщение. Съвършеното!

Кой получи ритник в задника този път?

Но въпреки планирането и внимателните му стъпки те отново бяха обърнали нещата срещу него. Знаеха, че ги е надиграл, и се опитваха да го повлекат със себе си. Не, нямаше да им позволи.