Нора Робъртс - Отрова

— Това хлапе е гений — възхити се Тайлър.

— Отмъщението е блюдо, което се сервира най-добре студено — размишляваше Клермонт, докато пътуваха обратно към града. — Пък и този вид отмъщение подхожда на профила на Де Морни. Той е умен, хладнокръвен и ерудиран. Има пари, положение, безупречен вкус. От типа хора е, които предварително планират всичко, изчакват и дърпат конците. Но не мога да приема, че човек от неговия тип ще рискува всичко, което има, заради един разрушен брак. Ти какво би направила, ако съпругът ти те измами?

— Аз ли? Ще го изритам незабавно, сетне по време на развода ще го скалпирам и ще направя всичко, на което съм способна, за да превърна живота му в ад. Ще набия и иглички в гърлото на куклата, с която се е забъркал. Но аз не съм нито умна, нито ерудирана.

— И после хората се чудят защо не съм се оженил. — Клермонт отвори бележника си. — Хайде да говорим още веднъж с Кристин Дрейк.

Беше много неприятно полицията да те посещава на работното място. Хората веднага започват да говорят, да клюкарстват, да сплетничат зад гърба ти. А на този свят нямаше нищо, което Крис да мрази повече от това. И виновна за цялата тази каша отново беше Софи.

— Ако искате да знаете моето мнение, проблемите, с които „Джиамбели“ се сблъска тази година, произтичат от това, че Софи е по-заинтересована да осъществи своята идея за рекламна кампания, отколкото да обърне внимание на хората, с които работи.

— А каква е нейната идея?

— Тя самата.

— И заради нейната самовлюбеност, според вас, разполагаме с четири смъртни случая, един ранен с огнестрелно оръжие и повреда на автомобил, което би могло да има фатален край за майка й, за едно дете и за самата нея.

Крис си спомни ледената ярост, която плъзна върху лицето на Джери в Ню Йорк, когато Софи и нейният фермер го обвиниха.

— Очевидно е раздразнила някого.

Но това не беше неин проблем, увери сама себе си. Изобщо не й влизаше в работата.

— Някой друг освен вас ли, госпожице Дрейк? — любезно попита Магуайър.

— Не е тайна за никого, че напуснах „Джиамбели“ с не особено приятелски чувства и поради причини, в чиято основа стои Софи. Не я харесвам и се възмущавам от факта, че ме измести от мястото, което заслужавах, за което имам повече опит и повече талант. Не е тайна също, че исках да я накарам да си плати за това.

— От колко време Де Морни и фирма „Льо Кьор“ ви ухажваха, въпреки че сте получавала заплата от „Джиамбели“?

— Няма закон срещу получаването на изгодни предложения, докато все още си на работа в една фирма. Това е бизнес.

— Е, от колко време?

Тя сви рамене.

— Свързаха се с мен за пръв път миналата есен.

— Кой, Джеръми де Морни ли?

— Да. Той подчерта, че „Льо Кьор“ ще бъде очарована, ако се присъединя към тях. Направи ми предложение и аз поисках малко време, за да помисля.

— И какво решихте?

— Просто осъзнах, че така, както стоят нещата, не съм особено щастлива в „Джиамбели“. Чувствах се творчески потисната.

— Въпреки това сте останали във фирмата още месеци наред. През този период поддържахте ли активни контакти с господин Де Морни?

— Няма закон, който да забранява…

— Госпожице Дрейк — прекъсна я Клермонт. — Ние разследваме убийства, търсим убиец. Вие ще ни улесните много, ако ни дадете ясна представа за нещата. А ние ви улесняваме, като ви задаваме въпросите тук, във вашия офис, където се чувствате удобно, вместо да ви закараме в участъка. Там, бъдете сигурна, атмосферата е доста по-неприятна. Поддържахте ли контакти с Де Морни през този период?

— И какво ако съм?

— По време на тези контакти давахте ли на господин Де Морни поверителна информация за „Джиамбели“? За бизнеса, за рекламната кампания, лична информация за навиците на членове от семейството, всичко, което сте знаели за тях?

Ръцете й се овлажниха. Станаха горещи и потни.

— Искам да повикам адвоката си.

— Това е ваше право. Вие избирате. Може да отговорите на въпросите ни и да ни помогнете тук или да не ни сътрудничите, което вероятно ще завърши с обвинение в съучастие в убийство.

— Не знам нищо за убийствата! Не знам нищо! И ако Джери… Господи! Господи!

Усещаше как паниката я връхлита. Колко пъти досега се бе връщала към сценария, който Тайлър описа в апартамента на Джери? Колко често се бе чудила дали онова, което той каза, дори само част от него, е истина?

Ако беше така, тя наистина ставаше съучастница. Беше свързана. И явно бе дошло време да прекъсне тази връзка, реши Крис.