Нора Робъртс - Отрова

Ментова вода за зъби, неотворена опаковка бонбони, мини касетофон, кибрит, влажни кърпички, няколко дискети, няколко папки, шишенце е безцветен лак за нокти.

Удивително, помисли си Тайлър, как така не беше се изкривила под тежестта на куфарчето, след като го носеше непрекъснато. Колкото да мине времето той прехвърли папките. Имаше скъсан лист на първата реклама, цяло тесте от листа с нахвърляни бележки и още толкова напечатани.

Тайлър намери изявлението за пресата със забележките върху него. Със стиснати устни прочете английския вариант и реши че е силно, въздействащо и умно написано.

Не че беше очаквал нещо друго.

След което видя рекламата със заплахата.

Стреснат, той се изправи, като държеше в ръка снимката и ксерокопието на плика, в който бе пристигнала. И все още ги стискаше, когато отвори вратата на банята.

— Какво е това, по дяволите?

Софи беше почти заспала. Премигна изненадано и първото, което видя, беше изкривеното му от гняв лице. А второто — листа, който държеше в ръката си.

— Защо си ровил в куфарчето ми?

— Няма значение. Как е попаднало това нещо тук?

— Дойде по пощата.

Леко колебание, съвсем леко, но достатъчно, за да разбере, че тя обмисля отговора.

— Не се опитвай да ме излъжеш, Софи! Питам те кога дойде това нещо?

— Вчера.

— И кога смяташе да ми го покажеш?

— След няколко дни. Виж, не можеш ли да почакаш, докато свърша с банята все пак? Гола съм и съм покрита с глупави мехурчета.

— След няколко дни значи?

— Да, исках първо да помисля. Отидох в полицията. А днес го показах и на Линк, така че да разбера мнението му на адвокат. Мога да се оправя с този боклук, Тай.

— Аха. — Той я загледа. Лицето й бе посивяло от умора. — Ти наистина си страшна в оправянето, Софи. Бях забравил тези ти способности.

— Тай… — Тя удари с юмрук във водата, когато той излезе и затвори вратата след себе си. — Почакай! — Изскочи от ваната и се наметна с една хавлия, без дори да се избърше. Изтича след него, оставяйки по пода мокри следи и мехурчета пяна.

Викаше подире му, проклинаше и тичаше, докато чу как външната врата на къщата се хлопна. Запали външните лампи и го видя да крачи с широки сърдити крачки към лозята. Затегна възела на кърпата върху гърдите си и изскочи след него.

Босите й крака почувстваха хладните малки камъчета, които я боцкаха, и това предизвика нови проклятия, докато продължаваше да тича след него.

— Тайлър! Почакай само една минута! — Софи викаше и ругаеше зад гърба му, докато осъзна, че говори на италиански и това сигурно звучи в ушите му като обещания за вечна любов. — Слушай какво, идиот такъв! Ти си страхливец! Спри веднага и се бий като мъж!

Тъй като рязко спря и се обърна, тя просто налетя в устрема си върху него. Дишаше тежко като локомотив и се опитваше да се задържи на босите си изранени крака.

— Къде си тръгнал? — попита го сърдито.

— По-добре стой далеч от мен!

— Грешиш! — Тя го удари с юмрук по гърдите. — Искаш да ме удариш? Добре. — Софи вирна брадичката си, — Предпочитам честен бой пред това да избягаш навън.

— Както съм ядосан, а повярвай ми, много съм ядосан, може и да набия някого, Но аз никога не удрям жена. По-добре се прибирай вкъщи. Цялата си мокра и полугола. Ще изстинеш.

— Ще се прибера, когато и ти се прибереш. Всъщност можем да уточним нещата още сега. Тук. Ти си бесен, защото не дотичах веднага при теб с това гнусно парче хартия. Е, добре, съжалявам, направих онова, което сметнах за най-правилно.

— Да, само че това е половината истина. Ти наистина правиш онова, което мислиш за най-правилно, но не съжаляваш. Изненадан съм, че дори ми се обади тази вечер, след като някой се опита да те убие, просто ей така.

— Тай, това са различни неща. Това тук е просто една глупава картинка. Нямах намерение да те тревожа и не исках да позволя тази глупост да разстройва теб или когото и да било друг.

— Тя нямало да позволи! Ето на, това си ти! А приказките ти, че работим в екип, че сме, партньори! Дрън-дрън, та пляс!

Сега той викаше и ругаеше, и то така, че Софи зяпна насреща му от изненада Беше само един голям и много ядосан мъж, който изливаше яростта си.

— Ти решаваш какво да дадеш, колко и кога. Всички трябва да се съобразяват с теб, с твоята програма, с твоите планове. Добре, дявол да го вземе! Софи! Омръзна ми! Цялата тази шибана работа ми омръзна! Не мога повече! Разбери, че те обичам! — Той я грабна в прегръдките си и я вдигна във въздуха. — Ако обаче чувството не е равностойно, не е споделено и от двете страни, то просто е нищо. Разбираш ли? Нищо! — Ядосан и на двамата, той я пусна на земята. — А сега върви вкъщи и се облечи. Ще те закарам у вас.