Нора Робъртс - Отрова

Беше повече развеселен, отколкото разтревожен, когато охраната на входа му съобщи, че има посетители. Готов за посещението, той уточни кои са, след което се обърна към сътрудничката си.

— Имаме си компания. Една твоя стара приятелка.

— Джери, имаме още два часа работа, ако искаме да свършим тази вечер. — Крис свали краката си от кушетката. — Кой е дошъл?

— Предишната ти шефка. Защо не отворим една бутилка „Пули Фюзе“ реколта 96? Да отпразнуваме случая.

— Софи? — Крис скочи на крака. — Тук? И защо?

— Сега ще разберем — рече той, докато звънецът иззвъня. — Бъди добро момиче. Донеси виното. — И отиде да отвори вратата.

— И това, ако не е изненада! Нямах представа, че си в Ню Йорк. — Той се наведе да целуне Софи по бузата. Тя беше достатъчно бърза да се отдръпне, но Тайлър беше още по-бърз. Ръката му се опря в гърдите на Джери.

— Хайде да не правим глупости — посъветва го той.

— Съжалявам. — Вдигайки и двете си ръце, Джери отстъпи назад. — Не знаех, че нещата между вас са се променили в такава насока. Влезте. Тъкмо щях да отворя вино. Познавате Крис, нали?

— Да. Много добре — започна Софи. — Ще прескочим виното, благодаря. Няма да се заседяваме. Ти очевидно се наслаждаваш на всички предимства, които ти предоставя новия работодател, Крис.

— Предпочитам стила на новия си шеф пред стила на стария.

— Сигурна съм, че си доста по-приятелски настроена към сътрудниците си.

— Дами, моля ви — помоли Джери, затваряйки вратата. — Всички тук сме професионалисти. Знаем, че персоналът ни се сменя всеки ден. Това е бизнесът. Надявам се, не сте дошли да ми се карате, че откраднах една от вашите най-добри служителки. Още повече че миналата година „Джиамбели“ привлякоха един от нашите най-добри служители. Как е Дейвид, между другото? Чух, че напоследък имал неприятности във Венеция.

— Добре е, ще се оправи. За щастие на Крис, „Джиамбели“ има фирмена полиция, която се грижи да не би някой да организира покушение или не дай си Боже, да убие някой от бившите й служители.

— Но полицията ви не е достатъчно кадърна, когато става дума за вътрешни войни. Бях шокиран да науча за Донато. — Джери се облегна на рамката на дивана. — Напълно шокиран.

— Стига! Няма нужда, Де Морни. — Тайлър хвана ръката на Софи, за да я успокои. — Така че си спести представлението. Посетихме Донато преди да напуснем. Европа. Той ни разказа някои интересни неща за теб. Не мисля, че полицията ще закъснее с въпросите си.

— Така ли? — Това момче е доста бързо, помисли си Джери, но не достатъчно. — Аз вярвам повече в нашата система, отколкото на полицията или на някого, който е крал от собствената си фирма и семейство. Трудни времена за теб, Софи. — Той стана отново. — Ако има нещо, което мога да направя…

— Можеш да вървиш по дяволите, но не съм сигурна, че ще те приемат. Би трябвало да бъдеш по-внимателен — продължи тя. — И двамата — добави, като кимна към Крис. — Миналата година сте посетили замъка, винарската изба и цеха за бутилиране. Достатъчно много хора са ви видели.

— Това не е незаконно — сви рамене Джери. — Всъщност това е естествена практика. Приятелски фирми, макар и конкуренти, да се посещават взаимно. Бяхме поканени в края на краищата. Вие и всеки член на вашето семейство също сте били винаги добре дошли в която и да е изба на „Льо Кьор“.

— Ти си използвал Донато.

— Виноват. — Джери разпери ръце. — Но отново не е нещо нелегално. Той ме потърси. Страхувам се, че се чувстваше нещастен в „Джиамбели“. Обсъждахме възможностите да дойде да работи за „Льо Кьор“.

— Ти си му казал да сложи отровната билка във виното. И как да го направи.

— Това е смешно и оскърбително. Внимавай, Софи. Разбирам, че си разстроена, но се опитай да не прехвърляш своите семейни неприятности върху мен. Защото аз не съм отговорът.

— Точно ти си отговорът. — Тайлър беше прекарал часове наред в самолета, мислейки и разнищвайки историята от всички страни. Сега седна и се настани удобно. — Ти искаш да причиниш на семейство Джиамбели неприятности, при това сериозни. Авано е прелъстил жена ти. Тежко е за един мъж да го приеме дори когато другият си е просто женкар и не прощава на нито една жена, изпречила се на пътя му. Но неприятностите никога не са засягали Авано, те просто са се плъзгали по него, без да оставят следи. Запазил е съпругата си, така както е искал, а това му е било достатъчно да запази положението си и в семейната фирма. Докато ти и твоето положение сте пострадали сериозно от скандала. Ето това те е вбесило.