Нора Робъртс - Отрова

Тайлър остана на място с ръце, отпуснати спокойно покрай тялото, когато Джери скочи срещу него. И прие удара на юмрука му в челюстта си, без да направи и най-малкото движение, за да го избегне. Дори позволи на Джери да го притисне до стената.

— Видя ли това? — обърна се с равен глас към Софи. — Този господин скочи и ме удари. Смятам да го помоля да спре. Чуваш ли ме, Де Морни? Моля те най-учтиво да спреш.

— Да ти го начукам! — Джери вдигна юмрук, за да го стовари в корема на Тайлър, когато той хвана ръката му и я изви. Чу се звук от счупване на кост. Беше толкова неочаквано и болката го зашемети с такава сила, че Джери падна на колене и не можа да си поеме въздух.

— Ще трябва да си направиш рентгенова снимка — рече спокойно Тайлър, като го вдигна и подкрепи, докато Джери седна на стола, бездиханен и превит на две от агонията. — Мисля, че току-що ти счупих ръката. При самозащита. Готова ли си, Софи?

— Ааа… да. — Стресната и объркана, тя се остави да я отведе до асансьора. Успя да си поеме дъх и да проговори едва когато влязоха в кабинната. — Искам да кажа нещо.

— Давай. — Тайлър натисна копчето за първия етаж и се облегна на стената.

— Не успях да се намеся, нито да задам поне един въпрос. Не успях дори да свия мускулите си — продължи тя, докато той се подсмихваше. — Нито да ти докажа, че мога да се справя. Само това исках да ти кажа.

— Приемам. Ти си имаш твоята област на действие, аз — моята. — Той преметна ръка през рамото й. — Хайде да си вървим у дома.

— И след това… — Софи бодна в останалата лазаня, цялото семейство седеше около масата в кухнята на Вила Джиамбели и слушаше разказа й със затаен дъх. — Той му хвана ръката, а аз дори не успях да видя какво стана. Беше като мълния. Голямата ръка на Тай покри пръстите с маникюр на Джери, които сигурно го боляха след като нанесе удар в челюстта на Тай. И — тя отпи малко вино — изведнъж лицето му стана тебеширено бяло, очите му се завъртяха като очите на Мики Маус и той се сгъна като… като хармоника на пода. Аз само се пулех и блещех очи, но кой ли би изглеждал по-различно на мое място, а Тай учтиво предложи на Джери да си направи рентгенова снимка, защото му се струвало, че е счупил малко ръката му.

— Господи! — Пилар също отпи малко вино. — Наистина ли?

— Ъхъ — успя да издума Софи, докато преглъщаше. Беше прегладняла. В минутата, в която се прибра у дома, почувства колко е гладна. — Аз чух това изпукване, както когато стъпиш върху съчка. Но звучи много по-ужасно, повярвай ми. После си отидохме. И трябва да ви кажа… Илай, чашата ти е празна. Трябва да ви кажа, че беше толкова вълнуващо, толкова възбуждащо, че… Е, добре де, не ме е срам да го кажа! Когато се върнахме в самолета, направо му скочих.

— Господи, Софи! — Тайлър почувства, че се изчервява. — Стига си говорила, яж.

— Аз не ти се бърках тогава, нали? — отбеляза тя. — Каквото и да е станало преди и каквото и да се случи занапред, винаги ще помня как Джери се търкаля по земята като смачкана скарида на коктейл. Никой не може да ми отнеме това прекрасно видение. Имаме ли сладолед?

— Сега ще ти донеса. — Пилар стана от масата, но се спря и целуна Тай по главата. — Ти си добро момче.

Илай въздъхна.

— Не ти е разкрасил много лицето — отбеляза той.

— Защото е женчо и ръцете му са меки — отговори Тай, без да се замисли, след което се намръщи. — Извинете ме, Ла Синьора.

— Добре, прието. Знаеш, че не обичам подобен език на моята маса. Но понеже съм ти задължена, ще го пусна покрай ушите си.

— Не ми дължите нищо.

— Аз знам какво дължа и на кого. — Тя посегна и хвана ръката му. — Ще ти кажа защо съм ти длъжница. Моята собствена кръв ме предаде. Оттогава чувствам в себе си една дупка, една празнина, която ме кара да се съмнявам в постъпките си. Тази вечер дъщерята на моята дъщеря и момчето на Илай ми върнаха увереността. И дупката се затвори. Не съжалявам. Повече не се срамувам. Как бих могла? Каквото и да е станало, ние ще продължим. Предстои ни сватба — рече тя, усмихвайки се на Пилар, която носеше подноса със сладолед. — Имаме много работа, трябва да се грижим за лозята, за реколтата. Тя вдигна чашата си. — Реr famiglia! 28 28 За семейството! (ит.) — Б.пр.

Софи спа като къпана и се събуди рано-рано. В шест сутринта вече довършваше изявлението за пресата, докато се свързваше с основни купувачи в Европа по телефона. До седем беше се свързала с почти всички от атлантическия до тихоокеанския бряг на Америка. Беше много внимателна, не искаше да споменава името на Джери и да го обвини директно за сенчестата му дейност. Но остави недомлъвките и подозренията да пуснат корени.