Нора Робъртс - Отрова

— Ти искаш моята помощ, Дон. Кажи ми всичко, което знаеш за Джери де Морни. Всичко. Ако съм доволна, ще се погрижа за защитата ти, а също децата ти да бъдат в безопасност.

Когато Софи излезе, Тайлър видя, че е изтощена. Някак си повехнала, изсъхнала, без жизнени сокове. Преди да заговори, тя протегна ръката си към него.

— Не ме питай. Все още недей. Трябва да организирам пресконференция по време на полета, така че ще ти кажа всичко наведнъж.

— Добре. Нека да опитаме тогава с това. — Той я притегли и прегърна.

— Благодаря ти. Ще можеш ли да минеш без нещата, които си оставил в замъка, за няколко дни? Ще се разпоредя да ги опаковат и изпратят в Америка. Трябва да се връщаме у дома. Трябва, Тай. Необходимо е.

— Това е най-хубавата новина, която чувам от няколко дни насам — отвърна Тайлър и я целуна. — Да вървим.

— Вярваш ли му?

Изчака, докато Софи приключи с телефонните разговори. Вече всичко беше казано. Сега тя вървеше из кабината на самолета и пиеше третото си кафе, откакто излетяха от Италия.

— Вярвам, че е глупак със слабости и много егоистична душа. Дълбоко в себе си е убеден, че смъртта на синьор Баптиста и на Маргарет са нещастни случаи. Той се е оставил да бъде използван заради пари. Продал се е, но всичко е замислено от много по-коварния ум на човек доста по-интелигентен от него. Сега съжалява, но съжаленията не могат да поправят нищо. Вярвам, че се страхува от Джери. Не вярвам, че Дон е убил баща ми. Не вярвам, че се е опитал да убие и Дейвид.

— Значи следите водят към Де Морни.

— Кой друг? Но няма да е лесно да го докажем. Да свържем Джери с някое от тези събития и да го докажем, ще бъде много трудно.

Тайлър стана и взе кафето от ръцете й.

— Стига. Целиш се много високо и съперничеството ви е от години. Престани за известно време.

— Не мога. Кажи, кой друг, Тай? Видях, че не си съгласен, докато слушаше разговорите ми. Виждам го и сега.

— Не съм сигурен какво да мисля. На мен ми трябва повече време, за да преценя нещата. Но не разбирам защо баща ти ще си прави среща с Де Морни в твоя апартамент и защо въпреки целия им съвместен план Джери ще го убива. Не смяташ ли, че така рискува, забърква се в нещо много по-страшно. Нещо не ми се връзва. Е, аз не съм полицай, нито пък ти.

— Полицията ще трябва да го разпита. Дори и само заради показанията на Донато. Джери е гъвкав, лукав и коварен, ще се измъкне, ще се оправдае, но… — Тя спря и си пое дъх. — Ще спрем в Ню Йорк, за да заредим.

— Минахме три държави за един ден! Ти си луда!

— Добре дошъл в моя свят.

— Няма да изкопчиш нищо от него, Софи.

— Искам само да видя лицето му.

— Аха, добре. Точно това искаш наистина. — Щеше да я остави да го направи. — Знаеш ли как да го намериш? Ню Йорк е голям град.

Софи седна и извади отново мобилния си телефон.

— Да направя връзка с човек в която и да е точка на света, е едно от нещата, които мога да правя най-добре. Благодаря ти.

— Хей, аз само те придружавам.

— Позволи ми да ти кажа нещо, което не бива да забравям днес.

— Софи, няма нужда.

— Има. Бях така задълбала в тази мръсотия, да въртя телефони, да уреждам срещи, да натискам бутони, а ти нито веднъж не ме прекъсна. Не ми зададе нито един въпрос, дори не ме потупа по главата и не ми каза да спра, защото ти ще се заемеш с нещата и ще се справиш по-добре.

— Аз не мога да говоря три езика.

— Не е заради това. Ти не се изпъчи, не стегна мускули и не поиска да свършиш нещо заради мен. Изглежда твоето самочувствие не беше засегнато от това, че знам какво трябва да направя и как да го сторя. Ти си човек, който знае, че не трябва да използва юмруците си, когато не е необходимо. Аз също го знам.

— Може би просто ми харесва, когато ти го правиш.

Софи стана и се премести в скута му.

— През целия си живот се опитвах да се наложа над слаби мъже. Всичко беше само показност, нищо съществено. — Тя сложи глава на рамото му и наистина почувства облекчение. — Ето на, виж докъде я докарах.

Джери също проведе няколко телефонни разговора. От улични телефони. Той не смяташе, че Донато ще създаде големи проблеми, по-скоро дребни неприятности. Беше го предвидил преди доста време. Трябваше да довърши онова, което бе решил да свърши.

Джиамбели се сблъскваха с поредната криза. Семейството беше напълно объркано, а доверието на купувачите спадаше все повече и повече, до най-ниско ниво. А той печелеше главоломно — в личен, професионален и финансов план. Нищо не можеше да бъде доказано. Нямаше нищо, в което да го обвинят. Просто си беше вършил работата като един настъпателен и естествено агресивен конкурент, използвал възможностите, които му се предлагаха.