Нора Робъртс - Отрова

— Помисли си отново. Бих могла да го направя. Баба ми би го сторила. Но не са само крадените пари. Ти си отровил виното. Убил си стария, невинен човек, синьор Баптиста. Заради парите ли, Дон? Колко струваше той за теб?

— Беше грешка, нещастен случай! Кълна се! Трябваше само да се разболее малко. Защото той знаеше. Той видя… Направих грешка. — Донато прекара ръка през лицето си.

— Какво знаеше той, Донато? Какво видя?

— В избата. Видя моята любовница. Не одобряваше поведението ми и може би щеше да каже на ziа Тереза.

— Ако продължаваш да ме правиш на глупачка, ще си отида и ще те оставя на плъховете. Повярвай ми. Сега искам да чуя истината. Цялата.

— Беше грешка. Кълна се! Вслушах се в лоши съвети. Бях объркан, заблуден. — Той дръпна отворената яка на ризата си. Гърлото му беше пресъхнало, давеше се. — Щяха да ми платят, а аз имах нужда от пари. Ако фирмата имаше неприятности, ако в пресата излезеха съобщения, съмнения, подозрения, щяха да ми платят повече. Баптиста видя… Видя хората, с които говорих. Софи, моля те. Бях ядосан, много ядосан. Работих толкова усърдно, през целия си живот. Ла Синьора никога не ме е ценила достатъчно. Един мъж все пак има някаква гордост. Исках тя да ме оцени.

— И затова уби невинния човек? Реши, че като атакуваш репутацията на Ла Синьора, ще получиш награда?

— Първо, това беше нещастен случай. И второ, не нейната репутация, а репутацията на фирмата…

— Което е едно и също. Нима не знаеш това?

— Мислех си, че ако има неприятности, аз ще успея да се справя с тях и тя ще оцени моите усилия и работа.

— И така щеше да бъдеш възнаграден и от двете страни — довърши Софи с презрение. — Но със синьор Баптиста не се получи. Той не се разболя, а взе, че умря. И те го погребаха, смятайки, че сърцето му не е издържало. Колко жалко за теб, колко неприятно. И сетне изведнъж Ла Синьора обяви, че прави реорганизация.

— Да. Точно така. Но не ме възнагради за всичките ми години работа! Не. — Искрено възмутен, той удари с юмрук по бюрото. — Тя повика един непознат, чужд човек, позволи на една американка да дойде тук и да ми задава въпроси.

— И затова уби и Маргарет и организира покушението срещу Дейвид.

— Не! Не! Смъртта на Маргарет беше нещастен случай. Аз бях объркан. Тя започна да рови из сметките, във фактурите. Трябваше да я отдалеча, нуждаех се само от малко време. Трябваше да я забавя. Как бих могъл да знам, че ще изпие цялата бутилка вино? Една чаша, две, те само щяха да я разболеят.

— Значи кой й е крив, че се е разровила в мръсотията! Било е много рисковано от нейна страна! Ти си отровил виното и си й подарил бутилка от него, но то е можело да излезе на пазара. Рискувал си живота на хората!

— Нямах избор, никакъв. Трябва да ми вярваш.

— Баща ми знаеше ли? За виното? За отровата?

— Не! Не! За Тони бизнесът беше само играчка. Той не знаеше за тайните сметки, защото никога нямаше време да ги провери. Дори не познаваше Баптиста, защото никога не бе ходил в лозята и не се бе срещал с никого от работниците. Това не беше неговият живот. Софи, това беше моят живот.

Софи седна. О, Господи, какво облекчение! Баща й може и да беше мошеник, слаб човек, мръсник и женкар. Доста тъжни определения и не особено положителни качества за един съпруг и баща. Но поне не беше убиец. Не беше участвал в убийствата, нито в саботажа. Това й доставяше известно утешение.

— Ти си довел Де Морни в замъка и във винарната. Взел си пари от него, нали? Той ти е платил, за да предадеш собствената си кръв.

— Изслушай ме, Софи! — Гласът му се снижи почти до шепот. — Стой далеч от Де Морни. Той е опасен човек. Трябва да ми вярваш. Каквото и да съм направил, трябва да знаеш, че не съм искал да ви нараня. Той няма да се спре пред нищо.

— И пред убийство ли? Той ли уби баща ми?

— Не знам. Кълна се в живота си, Софи! Наистина не знам. Но съм сигурен, че иска да съсипе нашето семейство. И ме използва за това. Чуй ме — повтори той, като отново сложи ръка на стъклото. — Взех парите, откраднах ги. Направих каквото той ми каза с виното. Бях заблуден. Сега той ще ме окачи на въжето. Моля те да ми помогнеш. И те съветвам да стоиш далеч от него. Когато научих, че Кътър е открил всичко, избягах. Просто избягах, Софи. Кълна ти се, ей Богу! Кълна се в децата си! Казаха, че съм наел някой да го застреля и съм откраднал документите. Че защо да го правя? Нямаше смисъл. Всичко вече беше свършило. Кътър беше открил всичко и беше уведомил Ла Синьора.

Възелът от лъжи и истини трябваше да се разплете. За това трябваше здрава и хладнокръвна ръка, помисли си Софи. Дори сега, след като знаеше всичко, част от нея искаше да помогне на бедния Донато. Но нямаше право. Не можеше да си го позволи.