Нора Робъртс - Отрова

— Сега се чувствам виновна, затова че те натоварвам с още работа. Но все пак трябва да те попитам дали документите, които ти изпратих, са някъде тук и имал ли си време да ги погледнеш.

— Аз си имам система. — Линк посегна към левия ъгъл на бюрото си и измъкна изпод хартиите една папка.

— Това ми прилича на фокуса на някой магьосник — искрено се изненада Софи. — Как го направи?

— Искаш ли да ти извадя зайче от шапката? — Линк се засмя и седна. — Написала си добра защита — започна той. — Все пак доизкусурих малко изявлението ти за пресата, така че да си заслужа хонорара. — Той й подаде редактираните листове. — Да смятам ли, че се явяваш официалният говорител на фирма „Джиамбели-Макмилън“?

— Да, поне докато баба и Илай са в Италия. Мама не е подготвена за подобен вид изяви. Аз обаче съм.

— А Дейвид? Тайлър?

— Ще им осигуря копия, за всеки случай. Но според мен е най-добре някой от семейство Джиамбели да представя фамилията пред медиите. Ние сме потърпевшите, нали?

— Съжалявам за Донато.

— Аз също. — Тя погледна отново изявлението, но буквите се размазваха пред очите и. — Днес е погребението. Не спирам да мисля за последния път, когато го видях и говорих с него. Беше толкова изплашен. Знам какво е направил и не мога да му простя. Но не мога да забравя колко беше изплашен и колко студено се държах аз с него.

— Не се обвинявай, Софи. Мама и татко ми разказаха всичко, което е направил, поне онова, за което сме сигурни. Полакомил се е и е действал изключително глупаво. Отговорен е за смъртта на двама души.

— Той ги нарече нещастни случаи. Знам какво е сторил, Линк. Но кой е отговорен за неговата смърт?

— Този въпрос ни води до Де Морни. Ти трябва да си много внимателна. Да не споменаваш името му в изявленията си. Да държиш фирма „Льо Кьор“ далеч от тази работа.

— Ъхъ. — Тя загледа маникюра си. — И какво, ако отнякъде изтече информация, че полицията му е задавала въпроси във връзка с отровеното вино, с фалшивата сметка и дори във връзка със смъртта на баща ми? Всъщност аз откъде ще знам как пресата е надушила всичко това?

— Не бъди непочтена, Софи.

— Като какъв ми го казваш? Като мой приятел или като адвокат?

— И като двете. Само бъди внимателна. Не искаш някакви сплетни и клюки да тръгнат за теб, нали? Ако те питат за Де Морни, старай се да не правиш какъвто и да е коментар.

— А имам толкова много за коментиране!

— И мислиш, че това ти дава право да го съдиш. Остави системата да се оправи в тази главоблъсканица, докато стигне крайната цел. Дори Де Морни да е виновен за нещо, ти нямаш доказателства — напомни й той. — Говоря ти като адвокат. Ако има връзка, тя ще излезе наяве. Само думите на Дон не са достатъчно обвинение.

— Но Джери е дърпал конците! Сигурна съм, а това е достатъчно за мен. Умряха хора, нали? Защото той е искал да разшири пазарите си. Мили Боже! Що за чудовище!

— Хората биват убивани поради още по-незначителни причини. Но трябва да ти кажа, че това е слабо доказателство. Той е богат и уважаван бизнесмен. Трудно ще бъде да го обвиниш в шпионаж, незаконно присвояване, отравяне на виното и дори убийство.

— Трябва да го разобличим. Пресата е готова да разрови и разнищи с голяма охота онази гадост — историята между баща ми и жена му. Това ще го унижи публично. Той ни мрази и ще ни мрази още повече, когато скандалът отново се раздуха. Почувствах го на срещата ни в Ню Йорк. Не е свързано с бизнеса или поне не съвсем. Всичко е на лична основа. Линк, видял ли си новата ни реклама?

— Онази с двойката на верандата? Залез слънце, вино и романтика. Много атрактивно, хваща окото. Видях твоя почерк в нея. И името ти, твоето име, не на фирмата.

— Благодаря. Моят екип вложи доста време и усилия за тази реклама. — Тя отвори куфарчето си и извади една снимка от папката. — Днес някой ми изпрати ето това.

Линк веднага позна рекламата, въпреки че копието бе сканирано на компютър и леко променено. На него главата на младата жена бе клюмнала назад, а устата й бе отворена в мълчалив вик. На верандата лежеше чаша, а виното се бе разляло от нея като кръв. Имаше и надпис: „Сега е твоят ред да умреш.“

— Господи, Софи! Но това е гадост, ужасно! Къде е пликът?

— Пазя го. Няма адрес, естествено. Изпратено е от Сан Франциско. Първоначално си помислих за Крис Дрейк. Това е нейният стил. Но вече не мисля така.

Тя разгледа снимката без да трепне.

— Мисля, че Крис се е покрила дълбоко, за да се предпази от вероятни обвинения в съучастничество. Не знам дали Джери е на Западния бряг, но това е негова работа.