Нора Робъртс - Отрова

Когато влизаха в магазините или водеха безкрайните разговори за дрехи и платове, цветове и кройки, дори не и беше скучно. А когато видя да идва и Софи, с развята от вятъра коса, зачервена, щастлива, Мади взе най-важното според нея решение за своите петнадесет години. Щеше да стане като нея, като Софи Джиамбели. Софи беше доказателството, че една жена може да бъде умна, истински умна и да прави каквото си иска и както си иска, а в същото време да изглежда наистина удивително женствена, нежна и красива.

Не беше облечена така, че да привлича вниманието, и въпреки това го постигаше.

— Кажи ми, че не си пробвала още нищо.

— Не съм. Исках да те изчакам. Какво ще кажеш за тази синя коприна?

— Ами… става. Здравей Мади, лельо Хелън. — Тя се наведе да целуне бузата на Хелън и сетне се огледа. — О, мамо! Я виж това! Дантелата е прекрасна. Романтична, елегантна. А цветът мисля, че много ще ти прилича.

— Хубава е, но не смяташ ли, че е много младежка? Повече ще ти прилича на теб.

— Не. Това е за булка. Значи за теб. Трябва да я пробваш!

Докато разглеждаше роклята, Пилар сложи ръка на рамото на дъщеря си. Без никакъв замисъл, просто така, автоматично докосване, помисли си Мади. Нейната собствена майка никога не беше я докосвала така, поне тя не можеше да си спомни. Те двете никога не бяха имали връзка. Ако бяха свързани, може би нямаше да си отиде толкова лесно.

— Пробвай ги и двете — настояваше Софи. — И това розово бельо, което Хелън е избрала.

— Ако не бързаше да хване бедното момче, можеше да си ушие нещо по поръчка. Тогава и аз щях да имам време да сваля няколко килограма, така че да мога да облека нещо по-така. А сега, дали ще имам време за една липосукция поне? — мърмореше Хелън.

— О, я стига си се оплаквала! Добре. Ще пробвам тези трите.

Когато Пилар се скри в пробната заедно с асистент продавачката, Софи скръсти ръце.

— Така, сега е твой ред.

Изненадана, Мади премига неразбиращо.

— Но това е магазин за възрастни!

— Висока си почти колкото мен и вероятно носиш същия номер — добави Софи, докато я оглеждаше критично. — Мама си пада по меките цветове, така че ние ще се съобразим с това. Въпреки че ми се ще да те облека в златисто.

— Аз харесвам черното — рече войнствено Мади.

— Знам. И ти стои много добре.

— Наистина ли?

— Аха, но за този специален случай ще трябва да разширим кръга от цветове.

— Няма да облека розово за нищо на света — скръсти непреклонно ръце Мади.

— О, а пък аз си представях да те докараме в розов муселин — рече Хелън — с волани и малка Мери Доен.

— Какво е това Мери Доен?

— Брошка. Оу! Аз съм стара. Ще си сложа всекидневна рокля и ще се цупя.

— Добре де, къде са тези рокли? — нетърпеливо попита Мади, докато Софи вървеше между редиците от дрехи.

— Ето тази ми харесва. — Тя извади една дълга рокля без ръкави в димно син цвят.

— Ще ти прилича.

— Не е за мен, за теб е. — Софи се обърна и постави роклята пред Мади.

— За мен? Наистина ли?

— Ами да. Искам да я облечеш и да си вдигнеш косата. За да откриеш врата и раменете си.

— А ако я скъся? Косата имам предвид. Да я подстрижа къса.

— Хм. — Софи присви устни и се опита да си представи Мади. — Става. По-късо около лицето и малко по-дълго отзад. И с няколко по-светли кичурчета.

— Кичурчета? — прошепна невярваща на ушите си Мад и.

— Да, един тон по-светли от косата ти. Попитай баща си и аз ще те заведа при моя фризьор.

— Защо трябва да го питам дали да се подстрижа? Че това си е моята коса.

— Така е. Върви да пробваш роклята. Ще се обадя във фризьорския салон да запазят час, да видим дали ще могат да ни приемат преди да се приберем у дома. — Тя подаде роклята на Мади и замръзна с протегната ръка. — О, мамо!

— Е, какво мислиш? — Пилар се появи пред тях. Роклята беше с цвят на праскова горната й част — от дантела в слонова кост, а полата се стелеше на романтични вълни. — Искам истината. Дори да е жестока.

— Хелън, ела! — извика Софи. — Прекрасна си, мамо.

— Истинска булка — съгласи се Хелън и подсмъркна. — По дяволите, ще трябва да се гримираш!

— Разбира се — Пилар се завъртя в кръг. — Мади? Какво е твоето мнение?

— Изглеждаш страхотно. Очите на татко направо ще паднат.

Пилар цялата засия и направи още едно завъртане.

— Значи решено, вземам я. Имаме победител, още на първия тур.

Не беше толкова просто, колкото си мислеше. Трябваше да изберат шапки, обувки, бижута, прически, чанти и дори бельо. Преди да си тръгнат към къщи, вече се бе стъмнило съвсем, а багажникът на колата беше препълнен с кутии и пакети. И между тях дори не бяха роклите, помисли си Мади. Оставиха ги в магазина, за да бъдат променени и поправени според мерките им.