Нора Робъртс - Отрова

— Трябва да я покажем на полицията.

— Занесох им оригинала тази сутрин. Това е копие. Имах чувството, че го приеха за поредната малка идиотска шега. — Тя стана права. — Искам частният детектив, който си наел, да се заеме и с това. И не казвай абсолютно на никого.

— Съгласен съм с първото, но второто смятам за глупаво.

— Изобщо не е глупаво. Майка ми прави приготовления за сватбата си. Nonnа и Илай, си имат достатъчно грижи и работа. Тай и Дейвид също. Това се отнася само за мен. Лично. Затова искам да се справя лично.

— Дори и ти не можеш винаги да имаш онова, което искаш. Това е заплаха, не разбираш ли?

— Може би. Вярвай ми, ще бъда много внимателна. Но този път няма да позволя да развалят празника на мама. Да я ограбят. Тя чака достатъчно дълго време, за да бъде поне малко щастлива. Няма да натоваря баба и дядо с още грижи. И няма да кажа на Тай, защото той ще реагира. Вече знаеш как. Така че оставаме само аз и ти, които знаем за това, Линк. — Тя посегна да хване ръката му. — Разчитам на теб.

— Ще направя всичко, всичко, което мога — отвърна след минута той. — Ще пусна детектива и ще му дам четиридесет и осем часа срок, преди да проговоря. Ако за това време получиш още нещо, искам веднага да ми съобщиш.

— Това мога да ти обещая. Но четиридесет и осем часа? Не са ли много малко?

— Това е положението. — Линк също се изправи. — Давам ти ги, защото те обичам и знам какво чувстваш. И не мога да ти дам повече, защото те обичам и знам какво аз чувствам. Съгласявай се или…

— Добре, добре — отвърна Софи след дълга въздишка. — Не съм нито толкова смела, нито толкова глупава, Линк. Упорито магаре и инат може би, но не глупава. Той иска да ме сплаши и да тормози семейството. Но няма да направи нищо повече. А сега имам среща с моята и с твоята майка. Отиваме да избираме сватбената рокля. — Тя го целуна по бузата. — Благодаря ти.

Представата на Мади за пазаруване се състоеше в обикаляне и оглеждане на момчетата, които обикалят и оглеждат момичетата, а също и в получаването на разрешение да си купи нещо за хапване и нови обеци. Тя се бе приготвила да прекара един ужасно отегчителен ден с три възрастни дами по модните магазини и бутици.

Но реши, че като се съгласи с предложението на баща си да излезе с тях, може би щеше да успее да го умилостиви да й разреши изсветляването, което толкова искаше. А ако изиграеше правилно картите си, може би щеше да получи и някое шикозно подаръче от Пилар.

Нейната бъдеща втора майка направо бе като узряла круша, готова да падне в кошничката й. Беше изнервена, според наблюденията на Мади, и щеше да се съгласи на всичко. Трябваше да й казва Пилар. Което й звучеше странно, но все пак беше по-добре от мамо или нещо такова.

Трябваше да изтърпи и обяда с Пилар и съдийката. То сигурно нямаше да бъде обяд, а детска закуска. Съвсем мънички порции от някаква модна, нискокалорична и безвкусна храна, а на всичко отгоре трябваше да ги слуша как си говорят за дрехи, килограми и фигури. Може би нямаше да е толкова зле, ако и Софи беше с тях. Но Мади подразбра, че Софи е заета и по-късно ще се срещнат с нея, след като си свърши работата. Бе се приготвила за два или повече нещастни часа и беше силно изненадана, когато влязоха в един шумен италиански ресторант, където миришеше фантастично.

— Трябва да си взема салата. Само салата — повтори Хелън. — Но няма да го направя. Просто чувам как омлетът с „Пармезан“ вече ме вика.

— Аз пък чувам гласа на фетучините „Алфредо“.

— Добре, за теб фетучини — съгласи се Хелън. — Ти никога няма да наддадеш нито грам. И няма защо да се притесняваш как ще изглеждаш гола през първата брачна нощ.

— Той вече я е виждал гола — рече Мади и двете жени се обърнаха и я зяпнаха изненадано. Тя се поотдръпна леко и навъси вежди, готова да изслуша нравоучителната лекция. Вместо това те се разсмяха и Хелън я прегърна през раменете.

— Хайде да седнем там в ъгъла и да ми разкажеш всичко, което правят баща ти и Пилар. Не мога да измъкна нито една дума от устата й, дори и с ченгел.

— Мисля, че го направиха миналата нощ. Татко имаше сламки по джинсите.

— Можеш ли да бъдеш подкупена? — попита Пилар.

Мади седна на пейката и се ухили.

— Сигурно.

— Тогава да преговаряме. — Пилар се настани до нея.

Мади не беше никак отегчена. Дори напротив, беше изненадана, че прекарва толкова забавно и весело. Никой не й четеше лекции, нито морал, не беше длъжна да стои тихо и кротко и да не обелва нито дума, докато възрастните говорят. Беше, мислеше си Мади, почти същото, както когато се закачаха с Тео и баща й. Само че по-различно. Но също така хубаво. И освен това Мади беше достатъчно умна да си даде сметка, че това е първото й излизане като жена. А също така беше наясно, че Пилар го знае.