Нора Робъртс - Отрова

— Сексът си е секс. Говорим за друго. Стани. — Той я изправи властно и толкова бързо, че столът, на който седеше, се катурна. — Не се опитвай да сведеш всичко до него.

Всичко ставаше прекалено бързо, помисли си отново Софи. Много неща я връхлитаха с висока скорост. Ако не държеше здраво волана, как щеше да поддържа правилната посока?

— Аз не искам нищо повече. Всичко друго само носи неприятности. Казах ти, че си имам достатъчно работа. Освен това ми причиняваш болка.

— Никога няма да ти причиня болка. — Той отпусна леко хватката си. — Може би точно това е част от проблема. Запитвала ли си се някога защо си прекъсвала връзката си с мъжете, с които си ходила?

— Не. — Тя вирна брадичката си.

— Онези, по-възрастните. Лъскавите господа. Онези, които се изнизват през вратата, когато ги изриташ отзад. Но аз не съм лъскав и няма да се изнижа, Софи.

— Тогава ще те изхвърля, като запаля килимчето под краката ти.

— Ще видим. — Усмивката му беше убийствена, когато я повдигна леко във въздуха. — Аз не се измъквам, нито се плъзгам, Софи. Бия се. По-добре помисли върху това. — Тай я пусна и тръгна към вратата. — Ще се върна.

Софи се намръщи и разтри ръката си. Кучият му син, Сигурно й беше оставил синина, помисли си тя.

Седна и се опита да работи, но стана и блъсна бюрото. Това я поуспокои малко.

Защо този мъж никога не правеше онова, което очакваше от него? Що за представление бе направил, а след това си бе отишъл. Но я беше засегнал и тази мисъл я накара да изрита бюрото отново.

Те правеха секс, чист, животински, здравословен секс, помисли си Софи и вдигна падналия стол. Изумителен секс. Очакваше от него да бъде достатъчно сдържан и в тази област, какъвто си беше обикновено. Но се оказа, че не е.

И какво, ако наистина беше притеснена, защото тя самата не показваше сдържаност? Беше свикнала на определени правила в живота си. Кой не беше? Никога не бе имала каквито и да е намерения да завързва сериозна връзка с Тайлър Макмилън.

Господи, беше направо бясна! Защото трябваше да си признае, че бе направила точно това.

И което бе още по-лошо, той беше абсолютно прав в преценката си за нейното поведение. Беше се уплашила, чувстваше се предадена, наранена и уязвима и искаше Тай да бъде на шест хиляди мили от нея, далеч в Калифорния. Защото всъщност копнееше отчаяно и без да може да се възпре, да бъде тук, до нея. Заедно с нея. Без каквото и да е разстояние помежду им. Да може да се облегне на него. Но нямаше да се облегне на никого. Семейството й беше в беда. Фирмата, която й бе най-скъпа, беше в затруднение. А мъжът, който най-вероятно щеше да й стане втори баща, лежеше в съседната стая с рамо, пробито от куршум.

Не беше ли всичко това достатъчно, за да не мисли за своите страхове от обвързване!

Не че се страхуваше от обвързване. А ако съществуваха такива страхове, реши Софи и седна обратно на стола, щеше да мисли за тях по-късно.

Дейвид спа два часа и когато се събуди, се чувстваше като човек, който преди няколко дни е бил ранен. Бил е ранен, но е оживял след това. Сега седеше и ядеше супата, която Софи беше сготвила. И се опитваше да мисли.

— Най-после възвърна цвета на лицето си — рече Софи.

— И голяма част от мозъка си също — увери я Дейвид. Достатъчно, за да види, че тя не яде, а само си играе с лъжицата. — Е, ще ме информираш ли какво става?

— Ще те уведомя какво сме предприели или поне онова, за което знам. Не мисля, че ще успея да дам отговор на всички въпроси. Все още търсим Донато, не само чрез полицията, но и чрез частни детективи. Баба и дядо ги наеха. Разпитаха Джина. Казаха ми, че изпаднала в истерия и се кълне, че не знае нищо. Вярвам й. Ако знаеше нещо и Дон я бе накиснал в тази каша, тя би го издала, за да му отмъсти. Не могат да установят самоличността на жената, с която се е срещал. Ако е влюбен в нея, както ми каза той самият, предполагам, че са избягали заедно.

— Много лошо за Джина.

— Да. — Софи продължи да разбърква с лъжицата супата си. — Аз бях донякъде привързана към Дон. Едва търпях Джина и не изпитвах особено топли чувства към поколението й. Но сега тя е излъгана, изоставена и измамена от своя съпруг, който освен крадец, може да се окаже и убиец. И… По дяволите, въпреки това не я обичам. Не мога.

— Възможно е причината Дон да започне да краде да се окаже тя.

— Дори и да е така, той е отговорен за действията си. Неговите собствени действия. Но не става дума за това. Аз просто не мога да я понасям. Сигурно съм ужасна, нали? Но не мога да я понасям. Много ми дойде. — Тя взе едно парче хляб и го загриза, като продължи да размишлява на глас. — Да приемем, че Дон е имал тайни сметки, фондове, които е скрил от фирмата. Достатъчно, за да живее известно време, предполагам. Но да стреля по теб? Не, той не е толкова умен, че да организира подобно нещо.