Нора Робъртс - Отрова

— Signorina!

— Si? — Тя го загледа недоумяващо, сетне хубавото й лице светна. Очевидно го позна. — Signirе! Соmе stа? Оh, оh, che bellezzа! 23 23 Как сте? О, колко са красиви! (ит.) — Б.пр. — Тя пое цветята и го покани да влезе. Звънях днес сутринта в болницата — продължи бързо на италиански момичето. — Казаха ми, че са ви изписали. Толкова много се изплаших. Все още не мога да повярвам, че такова нещо се случи точно пред моя прозорец… Ох! — Тя се удари по челото. — Но вие сте американец! — премина на английски момичето. Scusami. Извинете ме. Моят английски не е особено добър.

— Аз говоря италиански. Исках да ви благодаря.

— На мен? За какво? Не съм направила нищо. Моля ви, влезте. Изглеждате много блед.

— Благодаря ви за това, че бяхте на балкона. — Дейвид огледа апартаментчето. Малко, простичко и семпло обзаведено.

— Ако не бяхте там и ако аз не бях ви загледал, защото представлявахте такава красива гледка с прането, може би нямаше да стоя сега тук пред вас. Signorina, mille draziе! 24 24 Хиляди благодарности (ит.) — Б.пр. — Дейвид взе ръката й и я целуна.

— Pregо. — Тя наклони глава. — Колко романтично! Влезте, ще ви направя кафе.

— Не се безпокойте.

— Моля ви, ако съм ви спасила живота, трябва да продължа да се грижа да вас. — Тя занесе цветята в кухнята.

— Една от причините да се прибирам толкова късно беше, че ходих да пазарувам. Тъкмо бях купил пръстен, годежен пръстен за жената, която обичам.

— О! — Момичето въздъхна и остави цветята на масата. Сетне го погледна. — Жалко за мен. Тя сигурно е щастливка. Но все пак ще ви направя кафе.

— Бих изпил едно. Signorinа, аз все още не знам името ви.

— Елана.

— Елана, надявам се, че ще ме разберете правилно. Вие сте втората по красота жена в света.

Тя се разсмя и започна да подрежда цветята във вазата.

— Вашата любима наистина е щастливка.

Дейвид беше изтощен от болката, докторите и блъсканицата по венецианските улици. Когато успя да се добере най-сетне до апартамента, направо беше грохнал от умора. Вече бе стигнал до заключението, че тази вечер няма да успее да пътува за Щатите. Имаше сили само да се съблече и да си легне, защото просто не можеше повече да стои на краката си.

Рамото го болеше много силно, краката му не го държаха и той тихичко ругаеше през зъби, докато се опитваше да пъхне ключа в ключалката. Тъкмо успя и вратата пред него неочаквано се отвори.

— Ето те и теб! Най-сетне! — Софи сложи ръце на кръста си. — Побъркал ли си се или какво! Да се изпишеш от болницата и да обикаляш цял ден из Венеция! Погледни се на какво приличаш! Бял си като платно. Вие, мъжете сте големи бебета!

— Благодаря, благодаря много. Имаш ли нещо против да вляза все пак? Мисля, че това все още е моята стая.

— Тай те търси от сума ти време. — Тя го хвана за здравата ръка и го въведе в апартамента. — Притеснихме се много, след като отидохме в болницата и не те намерихме. Разбрахме, че си напуснал въпреки забраната на доктора.

— Дори в Италия болниците не приличат на хотели. — Дейвид се отпусна тежко на стола. — Човек може да умре от глад в тях. Освен това не очаквах някой да пристигне толкова бързо. Какво сте правили, летяхте със скоростта на светлината ли?

— Тръгнахме снощи. Искам да ти кажа, че съм пътувала много дълго, спала съм много малко и съм прекосила километри в тази стая, тревожейки се за теб. Така че не ме ядосвай — предупреди го Софи и отвори една кутийка с хапчета.

— Какво е това?

— Лекарство срещу болката. Напуснал си болницата, без да си вземеш дори лекарствата.

— Наркотици, значи. Ти си ми купила наркотици. Ще се ожениш ли за мен?

— Не само бебета, но и слабоумни! — повтори Софи заключението си за мъжете и отвори малкия хладилник, за да извади вода. — Всъщност къде се губи толкова време?

— Занесох цветя на една красива жена. — Той седна, посегна, към водата и се подсмихна, когато Софи отдръпна ръката си. — Хайде, не ме наказвай. Не ме лишавай от лекарствата ми.

— Ти си бил при жена?

— И пих кафе — обясни той. — Пих кафе с жената, която спаси живота ми. Занесох й цветя, за да й благодаря.

Софи наведе глава. Той изглеждаше изтощен, мил и много красив с ръката, пъхната в бялата превръзка, и тъмните сенки под дълбоките сини очи.

— Б, добре тогава. Красива ли е?

— Казах й, че е втората по красота жена на света, но съм готов веднага да я сложа на трето място, ако ми дадеш тази проклета бутилка с вода. Не ме карай да дъвча хапчето, моля те.

Софи отвори бутилката и застана пред Дейвид.