Нора Робъртс - Отрова

— Антъни Авано.

— И фактурите, телефонните разговори, кореспонденцията, свързана със сметките, всичко ли е подписано от Антъни Авано?

— Да. До декември миналата година неговият подпис стои върху всички документи. След това върху документите се появява подписа на Маргарет Боуърс. — Ще трябва да дадем тези подписи за експертиза.

— Ясно.

— А също така и още един подпис. Върху всички документи за пътувания, плащания и експедиция на стока.

Този на Донато Джиамбели.

— Синьор Кътър, ще направя експертизата на подписите и ще разгледам ситуацията от юридическа гледна точка. Но ще го направя — добави той, — когато имам разрешението от самата синьора Джиамбели. Това е много деликатна материя.

— Давам си сметка. Поради тази причина Донато Джиамбели не бе информиран за нашата среща. Разчитам на вашата дискретност, господа. Джиамбели не искат повече публични скандали, нито фирмата, нито семейството. Ако ми позволите за момент, ще се свържа с Ла Синьора в Калифорния и ще й предам какво сме говорили.

Винаги беше много трудно за един чужденец да прецени честността на един човек дълбоко в същността й. Дейвид не беше нито италианец, нито Джиамбели. Два минуса за негова сметка, реши той. Фактът, че беше влязъл в организацията и същината на работата само преди четири месеца, беше третият.

Трябваше да подходи към Донато Джиамбели с едно наум. Според него имаше два начина да се справи със ситуацията. Можеше да бъде агресивен и да нападне. Или можеше да изчака, с готовата за удар бухалка, скрита зад гърба му, и да удари, когато трябва.

Като отхвърли тази спортна метафора, Дейвид застана до прозореца на офиса с ръце в джобовете и загледа лодките и корабчетата, които минаваха по каналите. Това беше доста подходяща гледка. Какво беше бизнесът, освен една друга игра? Умения, талант, стратегия и малко късмет.

Донато вероятно смяташе, че се ползва с привилегията на това, че си е у дома. А там, както знаем, и стените помагат. Но в минутата, в която пристъпеше в офиса, щеше да бъде на територията на Дейвид. А той имаше намерение да му даде да разбере съвсем ясно това. Вътрешният телефон иззвъня.

— Синьор Джиамбели е тук, синьор Кътър.

— Благодаря ви. Кажете му, че ще го извикам.

Нека да се поизпоти малко, реши Дейвид. Ако тук клюките се разпространяваха толкова бързо, както в повечето компании, Дон вече знаеше за срещата, която се бе провела без негово знание и присъствие. Бе чул за счетоводителите, адвокатите, въпросите, докладите. И сигурно вече се притесняваше. Имаше защо.

Би трябвало, ако е умен, да си е подготвил някакви приемливи обяснения. Отговори, хора, свидетели, които да потвърдят. Още по-мъдър ход би било неговото възмущение, гневът и обидата. Освен това би трябвало да се позове на лоялността си към семейството, на кръвната връзка, която ще му помогне да преодолее кризата.

Дейвид отиде до вратата, отвори я и видя Донато да прекосява външната канцелария.

— Дон, благодаря ти, че дойде. Извинявай, че те накарах да чакаш.

— Гласът ти звучеше толкова угрижено. Разбрах, че е важно, и веднага тръгнах. — Дон влезе в кабинета и огледа бързо стаята. Очевидно се успокои, когато видя, че е празна и вътре няма никой друг. — Ако знаех предварително, че планираш да идваш насам, щях да подредя срещите си така, че да мога да ти покажа Венеция.

— Пътуването ми беше решено много набързо, а Венеция съм я виждал и преди. Искам обаче да видя вашия кастело, както и лозята. Седни.

— Ако ми кажеш кога смяташ да отидеш, бих могъл да те придружа. Ходя там редовно, за да съм сигурен, че всичко е наред. — Той седна и скръсти ръце. — Е, какво мога да сторя за теб?

Дейвид се върна и седна зад бюрото.

— Можеш да ми обясниш какво представлява този клиент „Кардианили“.

Лицето на Дон пребледня. Очите му неспокойно се местеха от предмет на предмет, а той се опита да изобрази на лицето си някаква изненадана усмивка.

— Не разбирам.

— Нито пък аз — отговори любезно Дейвид. — Точно затова те питам, да ми обясниш.

— О, ами… добре, Дейвид. Ти ме изненада. Не мога да помня всички клиенти, нито подробностите за тях. Ако ми дадеш малко време да прегледам файловете и информацията..

— Аз вече ги прегледах. — Дейвид потупа с пръст папките върху бюрото си. Не беше особено умно от страна на Дон, реши той. И беше изненадан. Та той очевидно не бе подготвен за това! — Твоят подпис стои върху доста сметки, кореспонденции, преводи на суми и други хартийки, свързани с този клиент.