Нора Робъртс - Отрова

— Защо не провериш в нейната стая? От Джина разбрах, че Софи се е опитала да ги сдобрява. Може би е отишла да се поосвежи. Дейвид в залата ли е?

— Не го видях — отвърна Тайлър, докато се отдалечаваше. — Сигурно е някъде наоколо.

Отправи се към стаята на Софи. Ако я намереше, мислеше си Тайлър, щеше да бъде чудесно. Щяха да заключат вратата и да се опитат да развеят тъжните й мисли, както му бе наредила Тереза. През цялата вечер се беше чудил какво ли носи под тази прекрасна, прилепнала по тялото й червена рокля.

Почука леко и сетне открехна вратата. Стаята бе тъмна и студена. Като поклати глава, Тайлър се упъти към терасата.

— Ще простудиш прекрасното си дупе така, Софи — промърмори той и чу приглушен стон.

Уплашен и изненадан, излезе навън и я видя, осветена от светлините, които идваха откъм балната зала. Тя лежеше на терасата, подпряна на единия си лакът, и се опитваше да стане. Втурна се към нея, падна на колене и я прегърна.

— Спокойно, момичето ми. Какво си направила? Лошо ли ти стана?

— Не знам. Аз… Тай?

— Да, аз съм. По дяволите, ти си замръзнала. Хайде, ела да влезем вътре.

— Добре съм. Само съм малко объркана. Трябва да дойда на себе си.

— Ела! Но ти си се ударила, Софи! Имаш кръв по главата!

— Аз съм… — Тя докосна с пръсти челото си, където я болеше, и погледна червените следи, които останаха по тях. — Наистина има кръв — каза и клепачите й отново се затвориха.

— О, не! Недей, моля те! — Той я сграбчи. — Не припадай, не се отпускай! — Сърцето му думкаше в гърдите, докато я вдигаше. Лицето й бе бяло като платно, очите бяха като замръзнали, а раната на челото й кървеше. — Ето какво става, като се качваш на тези високи токчета; Не разбирам как жените могат да вървят с тях, без да си счупят глезените!

Тайлър продължи да говори, успокоявайки по този начин и себе си, и нея, докато я занесе и сложи на леглото, след което се върна да затвори вратата на терасата.

— Хайде първо да те стоплим, а после ще видим колко големи са пораженията.

— О, Тай. — Софи хвана ръката му, докато той я завиваше. Въпреки болката можеше да мисли съвсем разумно и ясно. — Не съм паднала. Някой ме блъсна.

— Как така те блъсна? Трябва да светна лампата, за да видя къде си ударена.

Софи обърна глава, за да скрие очите си от светлината.

— Мисля, че съм ударена навсякъде.

— Спокойно. Ти само лежи спокойно. — Ръцете му бяха нежни, макар че в гърдите му бушуваше и ярост. Раната! върху главата й беше дълбока, но кръвта вече се съсирваше и хващаше коричка. Ръката й също беше ожулена, точно под лакътя.

— Мисля да те съблека.

— О, съжалявам, миличък. Имам ужасно главоболие и не ми е до секс.

Оценявайки опита й да запази чувството си за хумор, той я наведе към себе си напред, търсейки да намери ципа на роклята, копчета, илици. Изобщо нещо, за да свали тази дреха от нея.

— Скъпа, как, по дяволите, се откопчава това?

— Под лявата ми мишница. — Всеки сантиметър от тялото я болеше. — Има един малък цип, след това ще ти бъде много лесно.

— През цялото време се чудех какво ли носиш отдолу — добави той, докато я събличаше. Реши, че това нещо без презрамки, което тя носеше на гърдите си, сигурно има име. Той би го нарекъл глупотевина. Огледа тялото й и се успокои, че няма никакви наранявания и синини. Дясното й коляно беше леко ожулено, а копринените чорапи — скъсани.

Който и да й беше посегнал, обеща си Тайлър, щеше да плати скъпо за това. Но засега трябваше да изчака.

— Не е толкова зле, нали? Виждаш ли? — Гласът му беше тих. Вдигна я да седне, за да я разгледа по-добре. — Ето, изглежда, че си паднала на дясната си страна, тук има малко ожулване на бедрото, наранено коляно и рамо. Главата ти е пострадала най-много. И слава Богу, че тя е поела удара. Имала си късмет.

— Това наистина беше изключително мил начин да ми кажеш, че имам корава глава. Тай, аз не паднах. Бутнаха ме.

— Знам. Ще говорим за това, когато те почистя и оправя. — Той стана, а Софи се отпусна назад в леглото.

— Донеси ми кутийката с аспирин, докато си все още тук.

— Не мисля, че трябва да пиеш каквото и да е, преди да отидем в болницата.

— Нямам намерение да ходя в никаква болница заради няколко драскотини и цицини. — Чу, че той пусна водата в банята. — Ако се опиташ да ме закараш насила, ще крещя и от цялата работа ще направя една ужасна женска история. От което ти ще се почувстваш по-зле и от мен. Повярвай ми, готова съм да си го изкарам на някого, а ти си ми точно подръка. Не използвай хубавите ми хавлии! Там има няколко за всекидневна употреба, а също антисептични средства и аспирин. В шкафа.