Нора Робъртс - Отрова

— Престани, Софи! Млъкни най-сетне.

Тя се зави с одеялото до брадичката.

— Много е студено тук.

Тайлър се върна, носеше купа от кристал, пълна с вода, най-скъпата и най-красива хавлия, която тя пазеше за гости, бе накисната във водата, отделно бе донесъл вода за пиене.

— Какво си направил със сушените розови листенца, които бяха в тази купа?

— Няма значение, не се притеснявай. Хайде да си поиграем на чичо доктор.

— Дай ми аспирин. Моля те.

Той й подаде шишенцето, отвори го и извади две таблетки.

— Моля те, не бъди стиснат! Дай ми четири.

Тайлър й позволи да вземе четири и започна да почиства раната на челото й. Трябваше да положи усилия, за да не треперят ръцете му и да не прескача дишането му.

— Кой те блъсна?

— Не знам. Слязох да видя Джина. Тя и Дон се скараха жестоко.

— Да, вече чух за това.

— Не можах да я намеря и влязох тук. Исках една минутка за себе си и малко въздух. Излязох на терасата. Чух, че зад мен има някой, понечих да се обърна. Следващото нещо, което си спомням, беше, че падам. Сетне всичко избухна в главата ми. Колко зле е лицето ми?

— Нищо ти няма на лицето. Ще си имаш едно белегче тук, точно под косата. Срязването не е дълбоко, няма да остане и следа. Имаш ли някаква представа кой може да е бил? Мъж? Жена? Спомняш ли си нещо?

— Не, нищо. Стана много бързо и освен това беше тъмно. — Мисля, че би могла да е Джина, или Дон, заради намесата ми в кавгата им. И двамата ми бяха ядосани. Винаги става така, когато се набъркаш в нечий спор.

— Ако е някой от тях двамата, ще им се случи нещо много по-лошо, отколкото на теб.

При тези негови думи сърцето й трепна и това я накара да се почувства доста глупаво. И освен това й трябваше време да се успокои, преди да заговори.

— Моят герой! Юнак! Но аз всъщност не съм сигурна дали е бил някой от тях. Възможно да е бил някой друг, който се е вмъкнал в стаята ми и ме е блъснал, за да не го видя.

— Ще трябва да проверим дали не липсва нещо. Сега стисни зъби!

— Какво?

— Стисни си зъбите — повтори той и видя как лицето й се изкриви от болка, когато използва кислородната вода, която извади от другия си джоб, за да почисти раната.

— Festa di cazzo! Coglioni! Mostro! 16 16 Глупак! Чудовище! (ит.) — Б.пр.

— Преди една минута бях герой. — Тайлър духна върху раната. — Няма да щипе повече от минута. Сега да оправим и останалите рани.

— Va Viа. 17 17 Махай се! (ит.) — Б.пр.

— Може ли да ме ругаеш на английски?

— Казах ти да вървиш по дяволите. Не ме докосвай.

— Хайде, бъди добро, голямо и смело момиче. Ще ти дам бонбони след това. — Той отметна одеялото и бързо и много внимателно се справи и с останалите й ожулвания.

— Мисля да ги намажа с това. — Тайлър извади една туба с антисептичен крем. — Ще ги превържа. Как си със зрението?

Софи дишаше тежко поради болката и опитите си да се пребори с него, а той в същото време се държеше, сякаш не му пука. Това направо я убиваше.

— Ще ти кажа как съм! Изобщо не те виждам, садист такъв! Много ти е приятно, нали?

— Това не е задоволителен отговор, Кажи ми имената на първите петима президенти на Щатите.

— Снизи, Дупи, Мо, Лари и Кърли.

Господи, какво чудно имаше в това, че се беше влюбил в нея!

— Почти ги уцели. Може би нямаш сътресение на мозъка. Значи ще се оправиш, бебчо. — Той я целуна по устните, много нежно. — Всичко ще се оправи.

— Искам си бонбоните.

— Имаш ги. — Тай се наведе и я прегърна. — Уплаши ме — прошепна до бузата й. — Уплаши ме до смърт, Софи.

И отново сърцето й трепна.

— Всичко вече е наред. Ти не си чак толкова голямо чудовище.

— Боли ли те още?

— Не.

— Как е на италианска лъжкиня?

— Няма значение. Хубаво ми е, когато ме държиш. Благодаря ти.

— Няма защо. Къде криеш лъскавите си нещица?

— Имаш предвид бижутата ми? Тези за всеки ден са в чекмеджето, а истинските са в касата. Мислиш ли, че тук е влизал крадец?

— Лесно ще открием това. — Той я пусна, изправи се и светна лампите.

И тогава те го видяха. Едновременно. Въпреки болката Софи почти скочи от леглото. Гневът измести болката, когато прочете надписа в червено върху огледалото.

Кучка номер три.

— Крис! По дяволите! Това е нейният стил. Ако си мисли, че ще й позволя да обикаля наоколо с… — Изведнъж Софи осъзна какво се е случило и ужасът скова цялото й тяло. — Номер три. Значи и мама. И nonnа.

— Облечи си нещо — нареди бързо Тайлър. — И заключи вратите. Ще проверя навън.

— Не, няма! — Тя вече ровеше в гардероба си. — Ще проверим двамата. Никой повече няма да ме блъсне — изрече гневно и решително Софи, докато навличаше панталони и пуловер. — Никой.