Нора Робъртс - Отрова

Откриха подобни послания върху огледалото на Пилар и в стаята на Тереза. Но не намериха никъде Крис Дрейк.

— Трябва да има все пак нещо, което можем да направим.

Софи гледаше яростно буквите върху своето огледало. Бяха извикали местната полиция. Полицаите взеха отпечатъци и ги разпитаха. Но нямаше нищо, от което да се направят заключения. Очевидно някой бе влизал във всяка една спалня и бе надраскал отвратителния надпис с яркочервено червило върху огледалата. И накрая я беше блъснал върху плочките на терасата.

— Тази вечер не можем да направим нищо повече. — Тайлър стисна китката й. — Аз ще се погрижа за всичко.

— Беше адресирано главно до мен. — Софи изрита яростно килима.

— Полицаите ще я разпитат, Софи.

— И тя сигурно ще им каже, че се е промъкнала тук, написала е любовното си послание и ме е блъснала. — Софи въздъхна и стисна зъби. — Няма значение. Полицията може и да не успее да го докаже, но аз знам, че е тя. И рано или късно ще я накарам да си плати.

— Аз пък ще ти държа палтото. Междувременно, марш в леглото.

— Не мога да заспя.

Тайлър хвана ръката й и я поведе. Все още беше облечена с пуловера и панталоните, а той с официалната риза и вечерния костюм. Но легна до нея на леглото и я зави с одеялото.

— Опитай се.

Софи остана неподвижна за миг, питаше се кога ли ще я докосне, ще я вземе, ще я приласкае. Тай се пресегна и изгаси лампата.

— Тай?

— Ъхъ.

— Няма да ме боли много, ако ме прегърнеш.

— Добре. Сега спи.

Софи сложи глава на рамото му и наистина се опита да заспи.

Клермонт се облегна назад в стола си, докато Магуайър четеше рапорта за инцидента.

— Какво мислиш?

— Госпожица Джиамбели е била блъсната, съборена и наранена. Леко. И трите дами са получили доста неприятно съобщение, изписано върху огледалата им. Какво мисля ли? — рече тя, като остави рапорта върху бюрото си. — Прилича на злобен номер. На глупаво женско отмъщение.

— А под повърхността?

— Софи не е била ранена сериозно, но ако на нейно място е била баба й, може би щеше да пострада много по лошо. Старите кости се чупят по-лесно. А доколкото разбираме, тя е лежала там в зимния студ поне петнадесет двадесет минути. Много неприятно. Можеше да бъде и още по-зле, ако нашето голямо момче не беше тръгнало да я издирва. Така че имаме една пакост и някой, който прави всичко възможно, за да ги изкара извън нерви.

— И според най-младата Джиамбели Кристин Дрейк е точно този някой. Има мотиви, отговаря на подозренията.

— Дрейк отрича категорично — контрира го Магуайър. — Никой не я е виждал в тази част на дома онази вечер. Няма отпечатъци, които да бъдат свързани с нея.

— Нима Софи лъже? Или греши?

— Не мисля така. — Магуайър овлажни устните си. — Няма смисъл да лъже, а не ми прилича на жена, която би казала или направила нещо без причина. Тя е сериозна и отговорна. Не би обвинила никого, ако не е сигурна. Дрейк е груба. Мрази я. Би могло да бъде точно толкова просто, колкото изглежда. Но може да бъде и много по-сложно и заплетено.

— Именно това ме безпокои. Ако имаме някой, който поема риска да подправя вино, да слага отрова, да убива, защо същият този човек ще се занимава с нещо толкова глупаво и безполезно като писане на обиди по огледалата?

— Не знаем дали това е един и същи човек.

Заключението водеше към следващото заключение. Нещата бяха свързани и трябваше да бъдат разплитани нишка по нишка.

— Да подходим хипотетично. Може би вендетата срещу Джиамбели е връзката между събитията.

— Значи човекът решава да нанесе още един удар. Отива на благотворителния бал. Преструва се, че всичко е нормално.

— Може би. Дрейк е работила за фирмата, имала е и любовна връзка с Авано. Ако мрази Джиамбели дотолкова, чеда причинява неприятности по време на бала, може да е имала съображения и да пусне някое и друго куршумче в корема на любовника си.

— Бившия любовник, според нейните показания — намуси се Магуайър. — Виж какво, партньоре, тя е била бита карта още преди това и не виждам как тази малка атака срещу Джиамбели може да е свързана с убийството на Авано. Стиловете са различни.

— Интересна мисъл. Джиамбели правят бизнес от сто години, без каквито и да е сериозни затруднения. През последните няколко месеца обаче имат повече неприятности, отколкото е възможно да се допусне. Трябва да помислим върху това.

Тайлър излезе навън с телефона. Къщата винаги му изглеждаше прекалено малка, когато говореше с баща си. Дори щатът Калифорния му изглеждаше малък, когато трябваше да говори с него.