Нора Робъртс - Отрова

Докато я прегръщаше, погледна лицето си в огледала то. Окуражителната усмивка изчезна от него и то стена загрижено. Добре поне, че успя да не захлипа заедно с момичето, което хълцаше в обятията й.

Защото тази сутрин всички финансови отчети на фирмата бяха поискани от полицията за ревизия.

Софи освежи червилото си, напудри носа си и изправи храбро рамене. Никой не трябваше да забележи дори в сянка на страх или отчаяние. Тя беше блестяща, очарователна, усмихната и безгрижна, когато отново се присъедини към гостите.

Флиртуваше, танцуваше и пиеше шампанско. Настроението й значително се повиши, когато успя да очарова и придума още един от основните им купувачи да вдигне своята забрана върху вината „Джиамбели“.

Доволна от себе си, Софи си позволи кратка почивка, за да нападне Линк.

— Все още ли ходиш с този загубеняк? — попита тя Андреа.

— Ами да, какво да го правя. Всеки път, когато се опитам да го разкарам, той започва да рони сълзи.

— Нищо подобно. Просто се правя на изоставен. Тъкмо щях да тръгна да те търся — рече Линк на Софи. — Ние мислим да си ходим.

— Толкова рано?

— Струнният квартет не е точно по моя вкус. Тук съм само защото мама ме подкупи с кейк.. Но преди да си тръгнем исках да те видя и да те питам как си и как издържаш.

— О, добре.

Линк я закачи по носа.

— Андреа знае за какво става дума. Можеш да говориш пред нея.

— Много ми е трудно — призна си Софи. — Nonnа преживя изключително тежко онова, което се случи на синьор Баптиста. Той значеше много за нея. Всички се чувстваме хванати като в капан, заклещени и изстискани между различните разследвания като в сокоизстисквачка. Всъщност току-що плаках на рамото на майка ти.

— Тя е свикнала. Знаеш, че можеш да ми се обадиш по всяко време.

— Знам. — Софи целуна Линк по бузата. — Ти всъщност не си чак толкова лош. И имаш отличен вкус за докторките. Вървете. Изчезвайте!

Тя се отдалечи и започна нова обиколка из залата.

— Ето къде си била — намери я Тайлър и я дръпна в ъгъла. — Не мога да издържам повече. Отивам да се усамотя в полето.

— Хайде, стегни се! — Софи огледа тълпата. Беше започнала да пооредява, прецени тя, но не много. Това бе добър знак. — Трябва да издържиш още някой и друг час и ще те възнаградя за търпението.

— Моето търпение струва скъпо.

— Ще го запомня. Върви да очароваш Бетина Риналди. Тя е дърта, податлива и много харесва здрави млади мъже с яки бедра.

— Господи, ти под наем ли ще ме даваш, или ще ме продаваш?

— Само я покани на танц и й кажи колко високо оценяваме нейното присъствие.

— Ако ме ощипе по бедрата, ще си го върна на теб.

— Ммм. Ще го очаквам с нетърпение. — Софи се завъртя навреме, за да забележи че между Дон и Джина започва кавга. Бързо прекоси залата.

— Само не тук. — С жест, който можеше да бъде възприет като израз на роднински чувства, тя застана между двамата и ги прегърна през раменете. — Няма нужда да създаваме допълнителни поводи за клюки.

— Ти какво си мислиш, че можеш да ми казваш как да се държа ли? — Джина искаше да освободи ръката си, но Софи я държеше здраво. — Ти, чийто баща беше жиголо! Ти, дето нямаш семейство, и то няма чест!

— По-кротко, Джина, по-кротко! Това семейство те храни и гледа. Да излезем навън.

— Я вървете по дяволите! — Джина блъсна Софи към Дон. — Ти и цялото ти скапано семейство! — Гласът й се извиси и предизвика обръщането на няколко глави. Софи успя да я издърпа към вратата на залата..

— Ако направиш сцена — рече й тя, — ще ти коства толкова, колкото и на всички нас. Твоите деца са Джиамбели. Спомни си го!

Устните на Джина се изкривиха, но тя все пак сниши тона си.

— Ти си го спомни! И двамата си го спомнете. Защото всичко, което правя, го правя за тях.

— Дон! По дяволите, върви след нея и я успокой!

— Не мога. Тя не ме слуша. — Той застана до вратата и извади кърпичка, за да избърше челото си. — Тя отново е бременна.

— О, Господи! — Разкъсвана между облекчението и раздразнението, Софи го потупа по рамото. — Моите поздравления!

— Не искам друго дете. Тя много добре го знаеше. Дори се карахме и бихме заради това. Тази вечер преди бала, докато се обличахме и децата пищяха, ми каза, че е бременна и главата ми пламна. Очакваше да бъда развълнуван. И понеже не бях, се нахвърли върху мен. — Той пъхна кърпичката обратно в джоба си.

— Съжалявам, наистина. Много съжалявам, но впечатлението тази вечер е от особено значение. Дали сте щастливи или не, ще трябва да се справите. Тя е бременна, уязвима и много нервна. Освен това, не е съвсем на себе си. Трябва да отидеш при нея.