Нора Робъртс - Отрова

Тя се наведе леко към него.

— Чувам всяка нота. Но в същото време мога да пиша наум. Просто две различни части от мозъка ми работят самостоятелно и едновременно.

— Твоят мозък има прекалено много части. Колко още ще продължи това чудо?

Чистите прекрасни звуци се носеха във въздуха.

— Тя е великолепна певица. И почти свършва. Пее за една трагедия, разкъсваща сърцето.

— Мислех, че пее за любов.

— То е едно и също.

Тайлър погледна към нея и видя сълзи да блестят в очите й. Една сълза се отрони от тъмните красиви очи и се спря в дългите ресници.

— Това истински сълзи ли са, или са само за тълпата?

— Голям си селянин! Тихо! — Софи стисна с пръсти ръката му и си позволи да не мисли за нищо, да не чувства нищо. Единствено музиката.

Когато заглъхна и последният акорд, тя стана и дълго ръкопляска заедно с всички останали.

— Може ли вече да излезем оттук? — прошепна в ухото й Тайлър.

— Още по-лошо от селянин. Ти си варварин. Brava! 10 10 Браво (ит.) — Б.пр. — извика Софи. — Върви — добави тихо с въздишка тя. — Трябва да играя ролята на домакиня. Можеш да вземеш и чичо Джеймс, който изглежда почти толкова нещастен, колкото и ти. Идете, изпийте по едно питие, изпушете си пурите и бъдете мъже.

— Ако си мислиш, че един мъж може да седи тук и да остане буден след почти цял час оперна музика, милинка, много се лъжеш.

Софи го погледна как се измъква, сетне приближи към певицата с протегнати ръце.

— Signora, bellissima! 11 11 Несравнима, прекрасна (ит.) — Б.пр.

Пилар изпълняваше задълженията си както трябва, но мозъкът й пулсираше от музика и мисли. Мислите й се намотаваха като кълбо прежда. Столовете трябваше да се преместят бързо и незабелязано, за да се разчисти балната зала за танците. Вратите на терасата трябваше да се отворят изцяло точно в определената минута и оркестърът да започне да свири. Но не преди примадоната да е получила своите аплодисменти. Пилар изчака, докато Тереза и Илай представиха певицата и й поднесоха рози, и даде знак на Дейвид, Хелън и няколко избрани приятели да поднесат своите поздравления и възхищения.

Последваха ги и други и тя кимна към очакващия и персонал. Тогава видя леля си Франческа все още да седи на стола си. Очевидно беше заспала. Като си наложи да е спокойна, Пилар се упъти към нея, проправяйки си път сред гостите.

— Дон. — Тя стисна братовчед си за рамото и се усмихна извинително на двойката, с която той говореше. — Мисля, че майка ти не е добре — рече му тихо Пилар. — Би ли ми помогнал да я качим в стаята й?

— Разбира се. Извинявай, Пилар — продължи той, като тръгна с нея. — Трябваше да я държа под око. — Той огледа тълпата от гости. — Предполагах, че. Джина е с нея.

Всичко е наред. Лельо Франческа! — Пилар се наведе и заговори тихо и спокойно на италиански, докато двамата с Дон помагаха на старата жена да се изправи на крака.

— Ма сhе vouoi? Lasciame in расе. 12 12 Но какво има? Оставете ме на мира. (ит.) — Б.пр. — Изглеждаше слисана, като се опитваше да отблъсне ръката на Пилар.

— Ще те сложим в леглото, мамо. — Дон я прегърна здраво. — Ти си изморена.

— Si, si. Vorrei de vino. 13 13 Да, да. Дайте ми още вино (ит.) — Б.пр. — Тя престана да се съпротивлява.

— Вече пи достатъчно — скастри я Дон, а Пилар поклати глава.

— Ще ти донеса малко в твоята стая — тихо обеща на леля си тя.

— Добро момиче си ти, Пилар. — Покорна като овчица, Франческа излезе от балната зала. — Много по-сладка и по-добра от Джина. Дон трябваше да се ожени за теб.

— Ние сме братовчеди, zia Франческа — напомни й Пилар.

— Така ли? О, ами да. Мозъкът ми е съвсем замаян. От пътуването ще да е. Пътуванията са много уморително нещо.

Пилар повика прислужницата веднага щом вкараха Франческа в стаята й. Остави Дон да се занимава с майка си и побърза да се върне в залата.

— Проблем ли имаше? — попита я Софи.

— Леля Франческа.

— Аха, ясно. Винаги прави така. Смешна работа. Да се надяваме, че наличието на свещеник в семейството ще опрости греховете на дъртата пияница. Готови ли сме вече?

— Готови сме. — Пилар намали светлината. При сигнала вратите на терасата се отвориха и музиката засвири. След като Тереза и Илай откриха първия танц, Софи прегърна майка си през рамото.

— Браво на теб! Прекрасна работа.

— Слава богу! — въздъхна облекчено Пилар. — Мисля, че вече мога да си взема едно питие.

— Когато всичко свърши, ще видим сметката на едно шампанско. А сега — Софи мушна Пилар в ребрата, — да танцуваме!