Нора Робъртс - Отрова

— А дали това ще се хареса на пресата?

— Пука ми за пресата. Тъкмо ще видим за коя от двете ни утре ще се говори повече. Във всеки случай, Крис, мога да те уверя, че голият ти задник ще лъсне на първа страница и новият ти шеф едва ли ще се погрижи да го покрие. Нали, Джери?

— Софи! Колко си хубава! — неочаквано се втурна Хелън, прегърна Софи през раменете и я стисна здраво. — Извинявай, какво ти става? — прошепна тя в ухото й, като я отвеждаше настрани. — Опитай се да изгасиш този убийствен блясък в очите си, скъпа? Плашиш гостите.

— Ще ми се да изпепеля Крис и Джери заедно с нея.

— Не си струва, мила.

— Знам, знам. Тя нямаше да ме изкара от равновесие, ако не бях се разстроила заради Ан Елиът.

— Хайде да се разходим до тоалетната стая, докато се успокоиш. Спомни си, че си все едно на сцена. Всички те гледат. Трябва да направиш добро впечатление.

— Прекалено дребна отплата за толкова много труд.

— Софи, ти цялата трепериш!

— Защото съм бясна. Направо бясна. — Те отидоха ла етажа, на който бяха разположени семейните стаи. — И уплашена — призна си тя, когато се скриха в тоалетната стая с Хелън. — Лельо Хелън, аз вложих много пари в това мероприятие. Пари, които трябва да броя до стотника, като се има предвид ситуацията, в която сме. А какво стана? Ето на, Елиът няма да отстъпят, отказват да купуват нашите вина. Сетне се появи Крис и се нахвърли върху мен като лешояд върху труп.

— Тя е само една от многото отхвърлени от Тони жени и не си заслужава нито енергията, нито времето, които губиш за нея.

— Тя ме познава. Знае начина, по който мисля. — В стаята нямаше достатъчно пространство, за да върви, затова Софи стоеше на едно място и едва не подскачаше от нерви. — Наясно е с начина ми на работа. Може би трябваше да намеря благовиден предлог и да я задържа във фирмата, за да я контролирам.

— Престани! Не бива да се обвиняваш заради нея. Очевидно е, че тази жена е злобна и ревнива. Дори и слепите го разбраха. Знам, че ситуацията, в която се намирате, е доста критична, но тази вечер говорих с много хора, които са на ваша страна, загрижени и ужасени са от онова, което се случи.

— Да, и някои от тях дори може да рискуват и да вложат парите си там, където са и чувствата им. Но има други, а те са повече, които няма да го направят. Сервитьорите ми докладваха, че много от гостите избягват да пият вино или наблюдават онези, които са пили, дали ще останат живи. Представяш ли си? Та това ужасно! Това е такова напрежение за баба. Наблюдавам я и започвам да се тревожа за нея.

— Софи, когато една фирма е в бизнеса от сто години, не може да няма кризи. Това е само една от тях.

— Никога не сме изпадали в подобно положение. Ние губим клиентите си, лельо Хелън! Знаеш това. Има вече и анекдоти, сигурно си ги чула. „Имаш проблеми с жена си? Не ти трябва адвокат, купи й бутилка «Джиамбели».“

— Скъпа, аз съм адвокат, а ние, адвокатите, сме предмет на вицове от столетия. — Тя погали Софи по косата. Не беше осъзнала досега колко много се тревожи това дете и каква тежест трябва да носи на раменете си. — Вземаш нещата прекалено надълбоко.

— Да поддържам имиджа и доброто име на фирмата е мое задължение и работа. Не само защото съм следващото поколение, а и защото съм управляващ. Ако не мога да се справя, тогава… Знам, че заложих прекалено много на тази вечер. Сложих много яйца в кошницата и сега се ядосвам, като виждам, че доста от тях са счупени.

— Само някои — поправи я Хелън. — Далеч не всички. — Не съм получила знак за обратното. Ние сме жертвите, нима хората не виждат това? Нас ни атакуват. И все още ни атакуват — финансово, емоционално, юридически. Полицията нищо не откри. Дори тръгнаха слухове, че Маргарет и баща ми са били в съдружие. Нещо като конспирация и дори мама била знаела за това.

— Дрънканиците на Рене.

— Да, но ако полицията ги вземе на сериозно и започнат да я разпитват като заподозряна, не знам какво ще правим.

— Това няма да стане.

— О, лельо Хелън, възможно е. Рене тича от телевизията в редакциите на таблоидите и жълтите вестници да подклажда огъня и никой не показва, че не й вярват. Първа в списъка на заподозрените е мама. Заедно с мен.

Хелън вече беше мислила за това, но не можеше да помогне. Сега обаче, когато го чу, произнесено на глас, по • кожата й преминаха ледени тръпки.

— Слушай ме. Никой няма да обвини теб или майка ти в нищо. Полицията може да търси, да души, но само за да елиминира заподозрените. Ако се приближат по-наблизо, до вас ще трябва да се сблъскат първо с Джеймс после с мен и дори с Линк. — Тя прегърна Софи. — Не се тревожи за това.