Нора Робъртс - Отрова

— Никой не се е наспал напоследък както трябва. Ти познаваше ли Баптиста?

— Не съвсем. Дядо ми го познаваше. Ла Синьора го преживява много тежко. Не че го показва на някого. Тя не прави подобни неща. Никога извън семейството, че дори и вътре в него. Но направо е разбита. Те всички са разбити. Жените от семейство Джиамбели.

— Подправянето на виното…

— Не само заради това. Много по-лично е. Когато Баптиста умря, те всички отидоха на погребението. Знаех, че Софи го имаше за талисман на фирмата. Казваше, че обичал да й краде от бонбоните. Бедният стар дядо!

Дейвид се наведе напред, като постави термоса с кафе между краката си.

— Мислих за случилото се, опитвайки се да открия някаква разумна връзка. Вероятно само си губя времето, след като съм чантаджия, а не полицейски инспектор.

Тайлър го изгледа над чашата си.

— От всичко, което съм разбрал и видял, не си от тези, които си губят времето напразно. И не си никак лош чантаджия.

С лек смях Дейвид отпи от своето кафе. От чашата му се вдигаше пара и се смесваше с мъглата.

— Да чуя това от теб, е все едно да чуя комплимент, Чувствам се като обвит с ореола на славата.

— Дяволски си прав, ще знаеш.

— Добре. Казаха ми, че Маргарет никога не е срещала Баптиста. Той е умрял преди тя да поеме длъжността на Авано и да тръгне за Италия.

— Това няма значение, ако са случайни жертви.

Дейвид поклати глава.

— Обаче има голямо значение, ако не са.

— Дааа, и аз мислих за същото. — Тайлър стана, за да разтъпче изтръпналите си крака и двамата тръгнаха между редовете.

Както си вървяха, осъзна, че е изгубил своето недоверие и неприязън към Дейвид. Което беше добре. Защото завистта и недоволството отнемат прекалено много енергия на човека. А пък да се губят енергия и ценно време, когато и двамата са от една и съща страна на барикадата, си беше чиста загуба.

— И двамата са работили за „Джиамбели“, и двамата са познавали добре семейството. — Тайлър направи малка пауза. — И двамата са познавали Авано.

— Но Авано е бил мъртъв, преди Маргарет да отвори бутилката. Все пак, ние не знаем от колко време Маргарет е имала тази бутилка. Той е имал достатъчно причини и мотиви да я отстрани от пътя си.

— Авано беше негодник — рече с равен тон Тайлър. — Беше лайно. Но не го виждам като убиец. Прекалено много умуване има в замислянето на едно убийство, прекалено много усилия и недостатъчно печалба.

— Има ли някой, който да го е харесвал?

— Софи. — Тайлър сви рамене и осъзна, че очевидно не можеше да не мисли за нея повече от десет минути. — Или поне се опитваше. Е, и много други, разбира се, и то не само жени.

За пръв път Дейвид получаваше ясно и не цензурирано описание за Тони Авано.

— Защо?

— Имаше добър външен вид, представяше се добре. Беше някак си хлъзгав и лъскав. Бих казал мазен дори, но той успяваше да го тушира. — Също като собствения му баща, помисли си тъжно Тайлър. — Някои хора просто преминават през живота, плъзгайки се неусетно, бутайки и блъскайки хората около себе си безнаказано. Авано беше един от тях.

— Ла Синьора го е задържала.

— Заради Пилар, заради Софи. Това е семейството. В бизнеса той знаеше как да се оправя със сметките.

— Да, сметките му показват точно колко много внимание им е обръщал. Но с поставянето на Маргарет на негово място и изгонването му, той е загубил възможността да яде и пие на гърба на Джиамбели. Може би е решил да им отмъсти. На семейството, на фирмата, на Маргарет, — Повече в негов стил би било да я чука, а не да я убива.

Тайлър спря. Въздухът излизаше от устата му на облачета. Взря се в редиците лози, строени като войници, ред подир ред. Беше станало по-студено. Вътрешният му термометър на фермер подсказваше, че е под нулата.

— Аз не съм чантаджия, но разбирам, че всички тези неприятности ще струват на компанията много пари и репутацията, която всъщност може да се пресметне и в пари. Ако някой е искал да причини на фирмата неприятности, значи е намерил един изключително умен, изобретателен и гаден начин да го стори.

— Всъщност проверката, възникналата незабавна паника сред купувачите и дългосрочното им отдръпване от марката „Джиамбели“ ще ни струват милиони. Това ще се отрази на печалбите, в това число и на твоите.

— Знам. — Тайлър вече бе осъзнал горчивата реалност.

— Мисля, че Софи е достатъчно умна и ще се опита да сведе до минимум дългосрочното недоверие на купувачите.

— Трябва да бъде много повече от умна. Трябва да бъде безпогрешна.