Нора Робъртс - Отрова

Сигурно това бе причината винаги, когато бе така облечен, да изглежда изключително секси. Пещерният човек постепенно се цивилизоваше.

Тъй като мислите й бяха заети с тези разсъждения, Софи едва не подскочи, когато Тай пръсна ледена вода върху раменете й.

— Ха-ха, много смешно — промърмори тя, но седна и изпи наведнъж почти цялата чаша.

— Хей, остави малко и за мен! Мислех, че ще си я разделим.

— Не съм казвала, че ще делим.

— Тогава искам още секс.

— Не може да бъде! — изсмя се тя. — И как ще го направиш? Че ти не можеш да дишаш!

— Знаеш колко много обичам да ти доказвам, че не си права.

Софи въздъхна, когато ръката му се плъзна по бедрото й.

— Вярно е. — Все пак му подаде останалата вода. — Може би и на мен са ми останали още малко силички. Но след това си отивам вкъщи. Рано сутринта имаме брифинг.

Тайлър доизпи водата и остави чашата встрани.

— Сега няма да мислим за това. — Прехвърли ръка през кръста й и я завъртя така, че тя се оказа под него. — Сега ще ти покажа какво съм намислил. Ще бъда съвсем кратък. Ще ни отнеме малко време.

Мина доста повече време, отколкото очакваше, мислеше си Софи, докато се промъкваше към къщи в два часа след полунощ. Все пак сексът беше като карането на колело. Никога не го забравяш, колкото и дълго да не си го правил. Тя изгаси фаровете, когато приближи до къщата и намали оборотите на мотора, така че да прибере колата в гаража възможно най-тихо.

Измъкна се в студената нощ и остана само за минута под ярките звезди. Чувстваше се страшно уморена, но невероятно жизнена и щастлива.

Тайлър Макмилън беше мъж, пълен с изненади. Носеше тайни, скрити в ръкавите си, и невероятна енергия. През последните няколко месеца успя да научи много неща за него. В такива аспекти и от такива гледни точки, каквито не бе очаквала дори. Имаше намерение да продължи изследванията си върху него и занапред.

Но засега най-добре беше да се прибере и да поспи малко, инак на другата сутрин щеше да бъде труп.

Странно, помисли си Софи, докато се промъкваше крадешком към задната врата на къщата. Искаше й се да остане с него. Да спи до него. Цялата да принадлежи на това силно, горещо тяло. Да бъде на сигурно, на топло и защитено.

Беше се научила да изключва емоциите си след секс. Това беше чисто мъжки подход, обичаше да си повтаря Софи. Преспиваш с някого, ставаш и си отиваш. Да остане в същото легло след удоволствието и игрите, да се събуди в него, би било според нея неприятно и неудобно. Може би прекалено интимно. Винаги го беше избягвала, убеждавайки се, че няма нужда от подобна близост.

Но този път трябваше да положи доста усилия, за да стане от леглото на Тай. Сигурно защото беше изморена, опита се да се успокои и оправдае. Денят беше уморителен, дълъг и труден. Този мъж не бе по-различен от мъжете, с които бе преспивала.

Може би го харесваше повече, реши тя, докато се промъкваше сред храстите. Беше привлечена от него. Но това не го правеше по-различен. Е, да, беше по-нов, по-интересен. Но след време блясъкът, който я привличаше, щеше да потъмнее. Тайлър щеше да си остане приятел от детинство и всичко щеше да си тръгне по-старому. Винаги ставаше така.

Ако търсиш любов за цял живот, или се разочароваш, или те разочароват. Много по-добре беше да се наслаждаваш на момента, след което да си вземеш шапката и да си тръгнеш.

Тези мисли се въртяха в главата й, когато направи последния завой и се сблъска лице в лице с майка си.

Стояха една срещу друга и се гледаха изненадано. Дъхът им излизаше под формата на малки бели облачета пара.

— Хм. Приятна нощ, нали? — успя да се съвземе първа Софи.

— Да, наистина. Аз тъкмо… ами Дейвид… — Затруднена и смутена, Пилар махна с ръка към къщата за гости. — Трябваше да му помогна с превода.

— Разбирам. — Едва успя да сподави дивия си кикот. — Вашето поколение така ли го нарича? — Все пак една закачлива нотка се прокрадна в гласа и. — Ако ще се промъкваме вкъщи, хайде да го направим заедно. Защото направо ще замръзнем тук, докато се опитваме да си измислим някакво извинение.

— Но аз наистина превеждах — забърза се към вратата Пилар и натисна дръжката. — Имаше много…

— О, мамо! — Смехът все пак надделя. Софи се хвана за корема и влезе вътре. — Престани да се оправдаваш..

— Аз бях просто… — Като се препъваше, Пилар се опита да оправи косата си. Отлично знаеше как изглежда — разчорлена и зачервена. Точно като жена, която току-що се е измъкнала от леглото на любовника си. Е, в дадения случай от дивана във всекидневната. Но се сети, че нападението е най-добрата защита. — Ти не си ли много закъсняла?