Нора Робъртс - Отрова

Извади телефона от джоба си.

— Софи Джиамбели. Si. Va benе. — Тя махна разсеяно на Тай и се отдалечи малко от него.

Загледа се в нея. Без съмнение даваше заповеди на италиански.

Наоколо култивирането на почвата вървеше с пълна сила. Това беше шумна работа, систематично обръщане на земята и зариване на корените. Топлината щеше да подтикне лозите към живот, въпреки че бризът, който подухваше откъм планините, обещаваше нощта да бъде хладна.

В центъра на всичко това, в центъра на този безкраен цикъл, беше Софи. Динамото, което държеше бъдещето в ръцете си.

Центърът на всичко, помисли си отново Тайлър. Може би винаги е била там.

Софи вървеше между редовете нагоре-надолу, и гласът й звучеше като някаква омайна чуждоземна музика.

Тайлър почувства как последната ключалка вътре в него падна и се счупи. Очакваше го.

Беше луд по нея, осъзна. Беше отнесен, обсебен, обладан. И победен. Рано или късно трябваше да реши какво да прави с това свое неочаквано чувство, което малко го плашеше.

Тя пъхна телефона в джоба си.

— Италианският клон за връзки с обществеността — обясни му Софи, като се върна при него. — Няколко непредвидени спънки. Извинявай за прекъсването. Та значи… — Спря и го загледа подозрително. — Ти какво се хилиш? — попита.

— Аз ли? Нищо. Може би, защото си представих, че с това темпо спокойно можеш да играеш централен нападател.

— Това темпо е единствената скорост, която ни върши работа сега. Между другото, за партито. Трябва да направим изявление и да продължим с плановете за стогодишнината. Първият бал ще е в средата на лятото. Ще го направим по-интимно, за да покажем сплотеност, отговорност и увереност. Тя започна да изброява и да свива пръст след пръст. — Проверката беше направена от нас, доброволно и на значителна цена. Ла Синьора и господин Макмилън отидоха лично в Италия, за да предложат помощта си при разследването. Фирма „Джиамбели“ вече е уверена, че проблемът е овладян. Фамилията, и на това трябва да наблегнем, си остава обединена, гостоприемна и доброжелателно настроена. Ще покажем нашата класа и ще оставим Рене да се рови в боклуците.

— Класа значи. — Тайлър гледаше лозята. Напомни си да провери пръскачките още веднъж. Може би щяха да имат нужда от тях и през нощта. — Щом ще бъдем от класа, аз защо трябва да ходя из калта и да се правя на глупак с разни телевизионни екипи?

— За да покажеш колко много работа се върши за всяка една бутилка вино. Не ставай капризен, Макмилън! Последните няколко дни бяха ужасни за всички ни.

— Щях да съм по-малко капризен, ако разни навлеци не ми се мотаеха из краката.

— И мен ли включваш в това число?

Той отклони погледа си от лозята и се втренчи в красивото й лице.

— Струва ми се, не.

— Тогава защо не прескочиш през вратата на терасата ми през нощта?

Устните му се извиха.

— Ще помисля по този въпрос.

— Мисли по-бързо. — Когато приближи към него с намерението да го прегърне, той отстъпи. Софи изненадано попита: — Какво има? Главата ли те заболя?

— Не, просто наоколо има прекалено много публика. Не искам във вестниците да пише, че спя със съдружника си.

— Това, че спиш с мен, няма нищо общо с работата. — Гласът й беше забележимо по-хладен, което подсказваше, че е обидена. — Но щом толкова много се срамуваш… — Тя сви рамене, обърна се и си тръгна.

Тай трябваше да се справи първо с порива си да отвърне на оскърблението, но след това вроденото му нежелание да прави публични сцени надделя. С пет широки крачки той я настигна и я хвана за ръката.

— Не се срамувам от нищо. Само защото искам да запазя личния си живот неприкосновен … — Нейният опит да се отскубне го ядоса още повече и той стегна хватката ся, като хвана и другата й ръка. — И без това наоколо гъмжи от слухове и сплетни. Ако не мога да се съсредоточа върху работата, не бива да очаквам хората ми да го направят. Всъщност да вървят по дяволите!

При тези думи той я вдигна във въздуха и запечата устните й със своите.

Имаше някаква силна тръпка в това, помисли си развълнувана Софи. В този бърз изблик на сила и темперамент.

— Сега добре ли е? — попита Тайлър, като я пусна отново на земята.

— Почти. — Тя прокара ръка по гърдите му и почувства биенето на сърцето му. Беше от трепета да знаеш, че физически си бил победен, макар да си по-силният. Софи се понадигна и го целуна, усети ръката му да се плъзга по гърба й и да сграбчва пуловера й, ръцете й сякаш сами обвиха врата му и стегнатото кълбо в стомаха й се отпусна.