Нора Робъртс - Отрова

Тя вдигна глава и зачака реакцията на Дейвид.

— Ти си специалист в тази област — рече той. — Въжето, по което вървиш, е тънко, но по мое мнение ти си добра акробатка и можеш да пазиш равновесие.

— Благодаря. Впрочем трябва да се преструваме, че не обръщаме никакво внимание на изявите на Рене в пресата. Тя ще бъде нападателна, и то на лично ниво. Обаче всичко, което е лично за Джиамбели, засяга и бизнеса ни.

Пилар седеше в закътано сепаре в едно тихо ъгълче в бара на ресторант „Четирите сезона“. Беше сигурна, че ако бе споменала за намеренията си на някого, щяха да й кажат, че прави грешка.

Но това беше нещо, което трябваше да направи, и то отдавна. Поръча си минерална вода и зачака. Знаеше, че Рене ще закъснее. Но не се съмняваше, че ще дойде. Тя не бе способна да устои на желанието си да се появи в обществото, а отказът от среща с врага би сметнала за слабост.

Пилар пиеше от водата си и чакаше търпеливо. Имаше много опит с чакането.

Рене не я разочарова. Появи се като фурия. Беше от онези жени, които влизат в заведенията като стихия, развявайки кожи, въпреки че времето беше доста топло за тях.

Изглеждаше добре. Отпочинала, блестяща и елегантна. Прекалено често в миналото Пилар се бе възхищавала, гледайки тази по-млада и привличаща погледа жена, и се бе чувствала нищожна в сравнение с нея.

Сигурно беше естествена реакция, така си мислеше. Но това я караше да се чувства глупаво и неудобно.

Беше и лесно да разбере защо Тони е бил привлечен и омагьосан от нея. Така си обясняваше как е бил хванат в капана й. Рене не беше просто някоя празноглава кукличка, а хладнокръвна авантюристка, която знаеше как да получи онова, което иска, и как да го задържи.

— Пилар?

— Рене. Благодаря, че дойде.

— О, как бих могла да устоя? — Тя свали коженото си палто, метна го небрежно на стола и седна. — Изглеждаш малко напрегната. Коктейл със шампанско — поръча на сервитьора, без да го погледне дори.

Този път стомахът на Пилар не се сви, както всеки друг път, когато се срещнеха.

— А ти си все така красива. Чух, че си била за няколко седмици в Европа. Сигурно ти е подействало добре.

— Тони и аз планирахме една по-дълга ваканция. Той не би искал да си стоя вкъщи и да страдам. — Рене се намести, като кръстоса дългите си крака. — Това беше твоя специалитет.

— Рене, аз никога не съм била другата жена, нито пък ти. С Тони бяхме разделени много преди да се срещнете.

— Ти никога не си го оставяла наистина. Ти и твоето семейство държахте Тони в мрежите си и направихте така, че той да не получи онова, което заслужаваше, от „Джиамбели“. Сега Тони е мъртъв и ти ще ми платиш всичко, което трябваше да платиш на него. — Тя отпи от питието си. — Нима мислиш, че ще позволя да влачиш неговото име, и моето заедно с неговото, из калта и мръсотията?

— Странно, смятах да те помоля за същото. — Пилар скръсти ръце на масата. Това движение й позволи да се концентрира. — Както и да е, той беше баща на дъщеря ми. Никога не съм искала името му да бъде омърсено. Желая, много повече, отколкото можеш да си представиш, да знам кой го уби и защо.

— Ти, по един или друг начин. Като го изхвърлихте от фирмата. Той не се е срещал с друга жена онази нощ. Не би посмял. Аз му бях достатъчна. Ти никога не си била.

Пилар си помисли дали да спомене за Крис, но знаеше, че не си струва.

— Така е, аз никога не му бях достатъчна. Не знам е кого се е срещал онази нощ, нито защо, но…

— Ще ти кажа какво мисля — прекъсна я Рене. — Той знаеше нещо за теб, за вас, за семейството ви. И това го уби. Може би дори сте използвали онази малка кучка Маргарет, за да го направи. Ето защо сега и тя е мъртва.

Умората и отегчението замениха съжалението.

— Това е най-малкото смешно, дори за теб. Ако си казала това на репортерите, ако смяташ да кажеш това по телевизията, има опасност да бъдеш подведена под съдебна отговорност.

— Моля? — Рене отново отпи от коктейла си. — Нима мислиш, че не съм се консултирала с адвокат за това какво смятам и какво мога да казвам и как да го казвам? Ти направи всичко възможно Тони да бъде уволнен и аз да бъда отстранена. Затова сега възнамерявам да си получа всичко, което ми се полага.

— Така ли? И след като ние сме толкова хладнокръвни, не се ли страхуваш от възмездие?

Рене кимна към съседната маса. Там седяха двама мъже и пиеха вода.

— Това са моите охранители. Денонощна охрана. Дора не си мисли да ме заплашваш.

— Създала си един много вълнуващ свят и очевидно ти е приятно. Съжалявам за вас с Тони, искрено съжалявам, защото вие двамата много си подхождахте. Дойдох тук, за да те помоля да бъдеш разумна, да спазваш известно благоприличие по отношение на семейството ми и да помислиш за детето на Тони, преди да говориш пред пресата. Но очевидно това е чиста загуба на време и за двете ни. Не знам дали си го обичала, но това, че аз го обичах, беше глупаво. Затова ще опитаме следното. — Тя се наведе към нея и Рене беше изненадана да види неочакваното студено проблясване в очите й. — Прави каквото искаш, говори каквото искаш. В края на краищата само ти ще наглеждаш смешна и глупава. И въпреки че е дребнаво, аз ще бъда доволна. Повече, отколкото си мисля. Продължавай да бъдеш напористата съпруга, това ти прилича. — Пилар посегна да извади пари от чантичката си. — Така както тези твърде безвкусни обеци, които носиш, ти приличат много повече, отколкото на мен, Тони ми ги подари за петнадесетата годишнина от сватбата. — Тя остави двадесет долара на масата. — Ще ги смятам, както и всичко, което отмъкна от мен през последните години, за напълно достатъчна компенсация. Пълно разплащане на сметките. Ти няма да вземеш нищо повече от мен, нито от „Джиамбели“.