Нора Робъртс - Отрова

Всеки ден започваше отново и отново, разбивайки слухове, клюки и сплетни. Докато не преминеше кризата, не можеше да работи в лозята.

Там беше бойното поле на Тайлър. Софи с изненада откри за себе си, че й е много мъчно, задето не може да бъде с него. Искаше й се да вземе участие в култивирането, във внимателните грижи за всяка новопоявила се клонка я пъпка.

Тревожеше се за баба си и дядо си, които трябваше да се сражават на фронта в Италия. Всеки ден от тях пристигаха съобщения. Проверката беше започнала. И скоро, бутилка след бутилка, всичкото вино щеше да премине под контрол.

Не можеше да мисли за цената, нито в близко, нито в по-далечно бъдеще. Това беше оставила на Дейвид.

Когато искаше да си почине след дългата тежка работа, заставаше до прозореца и наблюдаваше мъжете, които обработваха земята. Тази година щеше да се роди изключителна реколта.

Само трябваше да я преживеят.

При звъна на телефона Софи почти подскочи и потисна желанието си да не го вдига.

— Софи Джиамбели.

Десетина минути по-късно затвори и започна да сипе проклятия на италиански.

— Помага ли ти? — попита Пилар, като застана на вратата.

— Не съвсем. — Софи притисна с пръсти слепоочията си и се зачуди как да се справи със следващата фаза на битката. — Радвам се, че си тук. Можеш ли да влезеш и да седнеш за минутка?

— Мога за петнадесет минути. Току-що приключи една обиколка из избата. — Пилар седна на стола. — Идват на цели тълпи. Главно търсачи на клюки и любопитковци. Тук-там някой репортер, въпреки че след твоята пресконференция доста пооредяха.

— Изглежда отново трябва да се хващам за работа. Току-що говорих с продуцента на шоуто на Лари Ман.

— Лари Ман? — Пилар намръщи нос. — Долнопробна телевизия. Не бива да се свързваш с тях.

— Те вече са се свързали с Рене. — Неспособна да седи на едно място, Софи закрачи из стаята. — Тя ще се появи в шоуто утре, да разкрие фамилни тайни, предполагам. Смятат, че ще разкаже истината за смъртта на татко. Ние също сме поканени да присъстваме. Искат теб или мен, или и двете, за да представим нашата позиция.

— Аз няма да отида, Софи. Колкото и да искам да я ударя на публично място, това не е начинът. И не е мястото.

— А ти защо мислиш, че сипех проклятия? — Софи взе своята жаба и я прехвърли от едната си ръка в другата. — Трябва да сме спокойни и да не й обръщаме внимание. Но, Господи, как ми се ще да натикам в калта тази кучка! Дори ако трябва да се изтъркалям и аз с нея! Тя дава интервюта наляво и надясно и е достатъчно умела, за да ни нанесе значителни вреди. Трябва да говоря с леля Хелън и чичо Джеймс да предприемат някакви юридически стъпки.

— Недей.

— Тя няма право да използва името на семейството, нито да го клевети. — Софи се намръщи на жабата. Нейното глупавичко и смешно личице обикновено оправяше настроението й. — Не мога да падна и да се изцапам в мръсотията с нея, което е срамно. Но поне мога да я изритам най-официално и легално.

— Чуй ме първо — рече Пилар. — Не съм слаба и не съм страхлива, ти го знаеш. Но ако точно сега предприемем юридически стъпки, когато имаме толкова много битки да водим, това само ще даде основание да повярват на онова, което тя казва. Знам, че искаш да се биеш, аз също. Но може би този път не бива да го правим.

— Мислих за това. Премислих го от всички ъгли и гледни точки. Но когато се стигне до края, започваш да палиш от огънчето пожар.

— Не винаги, скъпа. Понякога просто трябва да пуснеш водата. Ние ще я удавим, ще я удавим с вино „Джиамбели“.

Софи въздъхна дълбоко, докато сядаше зад бюрото си. Остави жабата обратно и я завъртя няколко пъти. Зад гърба и факсът се включи, но тя не му обърна внимание, докато не избра положението, в което да остави жабата.

— Ето така. — Кимна и погледна майка си. — Сега е добре. Значи да изгасим пожара, казваш. Да удавим пламъците с вино. Тогава ще организираме парти. Пролетен бал, официално облекло. Колко време ти трябва, за да подготвиш всичко?

За нейна изненада Пилар само премига и веднага отговори.

— Три седмици.

— Чудесно. Изготви списъка на гостите. След като изпратим поканите, ще направя няколко изявления за репортерите. Рене е избрала клюкарско телевизионно предаване, ние ще й отвърнем с елегантност и стил.

— Парти ли? — Тайлър извиси глас, за да се чуе. — Някога да си чувала за Нерон и неговата лира?

— Спокойно, Рим все още не гори. Това е моята гледна точка. — Софи беше нетърпелива и искаше да му разкаже идеята си. — „Джиамбели“ приемат отговорностите си сериозно и сътрудничат на властите тук и в Италия. Меrdа! — Тя изруга през зъби, когато мобилният й телефон иззвъня. — Момент.