Нора Робъртс - Отрова

Знаеше точно как да го направи. Затова реши да не го отлага. Стана, грабна якето си и тръгна към външната врата.

Отвори я и я видя да стои там. На стълбите пред вратата.

— Не харесвам раздразнени наперени мачовци — рече Софи, като затвори вратата зад себе си.

— Аз пък не харесвам агресивни командаджийки.

Те се прегърнаха. Устните им се сляха. Софи обви с крака бедрата му.

— Този път искам легло — прошепна задъхано тя, докато измъкваше ризата му. — Ще опитаме на пода след това.

— Искам те гола! — Той прекара устни по шията й и тръгна нагоре по стълбите, като я взе на ръце. — Няма значение къде.

— Господи, имаш невероятен вкус! — Тя докосна с устни лицето му, сетне шията. — Толкова е хубаво! — Дъхът й спря, когато Тайлър я подпря на стената в горния край на стълбата. Пръстите й се заровиха в косата му. — Това е само секс, нали знаеш?

— Да, добре, знам. — Използвайки стената за опора, той започна да сваля пуловера през главата й. — Господи, какво тяло имаш! — Хвърли дрехата на земята и пое с устни зърната на гърдите й, които тръпнеха под коприната на сутиена. — Няма да стигнем до леглото.

— Добре. Друг път. — Сърцето й биеше учестено. Краката й сякаш не докосваха пода. Поне тя така си мислеше. Беше й трудно да осъзнае къде е, с кого е, тъй като в тялото й сякаш избухна вулкан от желание. Ръцете й дърпаха нечии дрехи, сваляха ги, нещо се скъса. Устните им се изпиваха, не можеха да се наситят. Всичко гореше. През галопиращия пулс на кръвта си Софи можеше да чуе стонове, въздишки, като някакъв див хор, който стигаше до слуха й отдалеч и не съвсем ясно.

Тя беше влажна, когато пръстите му я докоснаха. Тялото й се разтърси от първия оргазъм, едно разтопено златисто облекчение, толкова силно и трепетно, че имаше чувството, че ще се разлее по пода.

— О! Господи! О! Не!

Тайлър я притисна към стената и продължи да я гали.

— Искам да викаш! Продължавай да викаш!

Софи не можеше да спре. Видя как очите му потъмняха и знаеше, че тя е причината. Долови дишането му, задъхано и накъсано, и цялата потръпна от съзнанието, че е заради нея.

— Сега. — Отново вдигна ръце и ги обви около главата му. — Сега, сега, сега.

Тогава той влезе в нея и тя отново избухна. Ноктите й се впиха в раменете му, докато бедрата й се движеха в див ритъм. Устните му поемаха и поглъщаха стоновете, които издаваше. Удоволствието премина през него като ураган и го остави безсилен и опустошен.

Но той все пак успя да я задържи, докато и двамата се свлякоха на пода.

Софи се завъртя върху него, сърцето й продължаваше да бие забързано. Изведнъж се разсмя.

— Dio! Gracie a Dio! 9 9 Господи, благодаря ти. (ит.) — Б.пр. Без особен финес, но пък с добра плътност и отлично качество и сила.

— Ще поработим върху финеса, когато престана да вия като вълк единак по пълнолуние. И искам да отбележа, че това не беше дегустация, че да ми правиш такива оценки.

— Не се оплаквам. — За да го докаже, тя покри гърдите му с целувки. — Чувствам се прекрасно. Поне така си мисля.

— Мога да го потвърдя. Ти се чувстваш невероятно. — Той въздъхна, — А аз съм абсолютно свършен.

— Значи ставаме двама. — Тя вдигна глава и огледа лицето му. — Ти приключи ли?

— Не съвсем.

— Защото и аз не. — Тя отново го възседна. — Тай?

— Ммммм. — Ръцете му вече галеха гърба й. Беше така гладка, така нежна. Гладка, екзотична, вълшебна.

Вероятно трябва да…

На лявото си бедро имаше красива малка бенка. Като препинателен знак, сексуален.

Софи обхвана с две ръце главата му и се наведе над него. Той почувства устните й до своите.

— Искаш ли легло? — прошепна тя.

— Друг път. — Тайлър се надигна и обви ръце около нея.

По някое време през нощта Софи се събуди в леглото му. Чаршафите бяха разбъркани и горещи, а костите й меки като течни.

Дори след толкова дълго сексуално въздържание не можеше да повярва, че човешкото тяло е в състояние да понесе подобно натоварване.

— Вода — простена тя, страхувайки се, че сега, след като вече бе задоволила едната си нужда, ще умре от жажда. — Водичка! Ще ти дам всичко, което поискаш от мен, още див секс, ако ми донесеш бутилка вода.

— Ти вече си плати.

Софи се завъртя и го потупа по рамото.

— Хайде, Тай, бъди приятел.

— Добре, но къде сме?

— В леглото — тя се засмя. — Най-накрая стигнахме и до него.

— Добре. Веднага се връщам — Той стана и на половината път се спъна и блъсна в стола.

Като го слушаше как ругае тихичко, Софи се усмихва. Господи, беше толкова сладък! Смешен. Много по-умен, отколкото си бе мислила. И невероятен любовник. В леглото, на пода, отново на стената. Не можеше да си спомни друг мъж, който да бе правил такива неща. Особено като знаеше, че е от мъжете, които само под заплахата на оръжие ще сложат костюм и вратовръзка.