Нора Робъртс - Отрова

Този път не в медиите. Направо в полицията.

— Дигиталисът е напръстник. — Мади знаеше това. Беше потърсила и прочела в книгите.

— Какво? — разсеяно попита Дейвид и я погледна. На бюрото му имаше цяла планина от хартия. На италиански. Той обаче се справяше по-добре с езика, когато говореше, отколкото като четеше.

— Близо до лозята расте ли напръстник? — попита Мади. — Например както тук между редовете расте синап? Заради азота, който произвежда това растение. Не ми се вярва. Лозарите би трябвало да знаят, че напръстникът, е отровен. Но може да са допуснали грешка. Може ли да се замърси гроздето, ако там расте напръстник? Чрез почвата да речем?

— Не знам. Мади, това не е твоя работа. Не се тревожи.

— Но защо? Ние всички се безпокоим.

— Това е моя работа.

— Бих могла да помогна.

— Скъпа, ако искаш да помогнеш, остави ме на мира. Върви да си пишеш домашните.

Мади се нацупи, което беше абсолютно ясен знак, че е дълбоко засегната. Но Дейвид беше прекалено зает, за да й обърне внимание.

— Направила съм си домашните.

— Тогава помогни на Тео да напише неговите. Или прави нещо друго, каквото искаш.

— Но ако дигиталисът..

— Мади! — извика ядосано Дейвид. Той беше в безизходица, а тя само му пречеше. — Това не е нито детска приказка, нито шантав проект, а истински и съвсем реален проблем. И аз трябва да се справя с него. Върви и си намери някаква работа!

— Добре. — Мади затвори вратата на кабинета му и се отдаде на възмущението си. Защо никога не й позволяваше да помогне, когато беше важно!

Да си пише домашните, да си говори с Тео, да си изчисти стаята. Караше я да върши всички тези досадни неща, а тя искаше да направи нещо, което имаше смисъл.

Беше готова да се обзаложи, че не би казал на Пилар Джиамбели да си гледа работата. Пък и тя горката не разбираше нищо от наука. Музиката и изкуството са много приятни занимания. Ето какво казваше Пилар. Глупави момичешки занимания. Не нещо важно!

Мади отиде при Тео. Видя го изтегнат на леглото, музиката свиреше, китарата му лежеше на корема, а на ухото му бе залепена телефонната слушалка. От израза на лицето му Мади веднага разбра, че говори с момиче. Мъжете бяха толкова прозрачни.

— Татко каза да си напишеш домашните.

— Я стига! — Той скръсти крака. — Нищо, нищо. Просто онази идиотка, сестра ми, току-що влезе при мен.

Телефонът го удари здравата по челюстта, защото Мади скочи отгоре му като пантера. Няколко секунди Тео не можа да се справи с шока от болката, виковете и юмруците, с които сестра му го налагаше.

— Оу! Почакай! По дяволите! Мади! Ще ти се обадя по-късно. — Тео успя да затвори телефона съвсем навреме, за да се предпази от удара на коляното й. — Какво искаш, по дяволите? Какво ти стана?

След дълга и мъчителна борба той успя да я повали. Тя беше доста силна за момиче и се биеше по мъжки, но все пак той беше по-силен и я хвана.

— Престани, малка, луда котко! Какъв ти е проблемът?

— Аз не съм нищо! — извика тя и отново се опита да го ритне с коляното си.

— Не, ти си просто луда. — Той облиза устните си и разпозна вкуса на кръв. — Тече ми кръв! Когато кажа на татко…

— Не можеш да му кажеш нищо. Той не слуша вече никого освен нея.

— Коя?

— Знаеш коя. Махай се от мен, дебело прасе такова! И ти си същият като него. Само гукаш глупости по телефона на някаква мацка и не чуваш нищо друго и никой друг.

— Аз водех разговор — отвърна Тео важно и с достойнство. — И ако още веднъж ме удариш, да знаеш, че и аз ще ти отвърна. Дори татко да ме накаже за това. Сега казвай какъв ти е проблемът.

— Аз нямам проблеми. Мъжете в тази къща се правят на кретени заради жените във вилата — ето това е проблемът. Ужасно противно! Направо ще се побъркам!

Тео избърса кръвта от устата си. Той наистина понякога си мечтаеше и си фантазираше разни неща за Софи. Но неговата малка сестричка нямаше откъде да знае това.

Поклати глава, при което дългата му коса се разпиля по раменете.

— Просто ревнуваш.

— Глупости! Ще ревнувам! И защо?

— Ревнуваш, защото си кльощава и нямаш цици.

— Затова пък имам ум.

— Вярно е. Не знам защо си толкова сърдита, че татко се среща с Пилар. Той и преди се е срещал с разни жени. — Брат й сви рамене и си взе чипс от отворения пакет.

— Толкова си глупав, че ще се разплача! — В гласа на Мади звучеше истинско възмущение. — Той не се среща с нея просто така, глупчо! Влюбен е в нея.

— Хайде бе! Ти пък какво разбираш, от тези работи? — Но почувства леко стягане в стомаха, докато преглъщаше чипса. — Това са мъжки работи.