Нора Робъртс - Отрова

— Аз я познавах!

— Така е. И тя е приготвила романтична вечеря за двама в онази нощ. Вечерята, на която ти не си отишъл. Затова сега полицията си блъска главата доколко добре си я познавал. Нека да се чудят. А докато те се чудят, ние ще се поразровим около Маргарет Боуърс. Коя е била тя, какво е знаела, какво е искала.

— Дяволска мръсотия, нали? — Софи погледна Линк. — Имам чувството, че ще ни трябва доста време, за да я изметем.

— А и доста метли. Но имаш зад гърба си татко, така че разполагаш с най-доброто. Няма начин и мама да не се намеси. А освен това можеш да разчиташ и на мен.

Тя се усмихна.

— Тройно подсигуряване.

— Абсолютно си права. Мур, Мур и Мур. Мур на трета степен. Кой би могъл да иска нещо повече?

— Спри. Най-добре това да излезе от офиса в Сан Франциско, вместо оттук. — Тя изпрати написаното изявление по факса до Пи Джей. — Искам да има личен елемент, но не желая да изглежда сякаш семейството се оправдава. Защо не го прегледаш и да прецениш дали съм успяла добре да си покрия задника.

— Винаги ми е харесвал задникът ти.

— Ха-ха. — Софи стана, за да освободи мястото пред компютъра. — Как е докторката?

— Непрекъснато в разход. Трябва да се видим някоя вечер. Бихме могли да отидем в някой клуб, да се повеселим. Струва ми се, като те гледам, че се нуждаеш от малко свеж въздух и веселие.

— Повече от малко. Напоследък съм го закъсала здравата с развлеченията. И както изглежда това ще продължи за неизвестно дълго време. Не му се вижда краят.

— И това го чувам от царицата на купоните?

— Царицата на купоните си е загубила някъде короната. — Тъй като Линк работеше на компютъра, Софи взе телефона, за да говори с Пи Джей.

— Ако ме питаш, ти се нуждаеш от малко почивка, Софи. Ти си на края на силите си. По-точно беше — добави той, когато тя го погледна, — преди тази последната история да се стовари върху главата ти. Само работа и никакви хахо-хихи.

— Нямам време за хахо-хихи — отвърна Софи. — Нямам време да мисля дори за следващата стъпка, нито да си поема дъх, без да се тревожа какъв ще бъде поредният удар, който ще ме блъсне в лицето. Или в гърба. Работех по дванадесет часа на ден през последните три месеца. Получих пришки по ръцете, трябваше да уволня най-добрия си сътрудник и не съм правила секс поне от половин година.

— Уха! Виж ти! Много лошо. Нямам предвид пришките. Бих ти предложил да ти помогна, и то веднага, но докторката е много ревнива и сигурно ще има нещо против.

Софи въздъхна.

— Мисля да се отдам на йога. — Тя отвори чекмеджето на бюрото си и извади аспирин, в това време Пи Джей се обади по телефона. — Факсът пристигна ли? — Изслуша какво и отговориха от другата страна и кимна, докато отваряше бутилката с вода. — Изпрати го, след това… Какво? Крис ли? Кога? Добре, добре. Пусни го веднага. И ми изпрати информацията. Дума по дума. Аз ще приготвя отговор. Не прави никакви коментари, използвай само изложението. Това е политиката на фирмата до ново нареждане. Дръж ме в течение. — Софи затвори телефона и погледна Линк. — Вече се е разчуло. Информацията е изтекла отнякъде.

Голямата компания „Джиамбели-Макмилън“, гигантът във винопроизводството, е в криза. От полицията бе потвърдено, че бутилка с отровно вино е причината за смъртта на Маргарет Боуърс, изпълнителен директор във фирмата. Разследването продължава. Разглежда се възможността виното да е било подправено. „Джиамбели — Макмилън“ проверява всички бутилки мерло „Кастело ди Джиамбели“ реколта 1992. След сливането на избите „Джиамбели“ и „Макмилън“ през миналия декември….

Идеално! Перфектно, мислеше си Джери, докато гледаше вечерните новини. По-добро не можеше да очаква! Те се бореха, разбира се. Вече се бореха. Но какво щеше да чуе и запомни публиката? Няколко думи.

„Джиамбели“. Вино. Смърт.

Бутилките им ще бъдат излети в мивката. Повечето ще останат непродадени по рафтовете в магазините. Ще бъдат ужилени, и то жестоко за известно време. Това ще намали печалбите им за доста дълго време. Печалбите, които щеше да привлече „Льо Кьор“.

Това му доставяше огромно удоволствие. Професионално и лично. Особено лично.

Наистина няколко души умряха. Но това не бе негова грешка. Той не беше направил нищо, поне директно. А когато полицията заловеше онзи, който го бе направил, вредата за „Джиамбели“ щеше да се удвои.

Джери трябваше само да изчака. Да изчака благоприятния момент и да наблюдава шоуто. Тогава, ако се наложеше, щеше да има и друго анонимно обаждане.