Нора Робъртс - Отрова

Сега трябваше да се довери на други хора, за да спасят наследството.

— Ще се оправим, Тереза.

— Да. — Тя вдигна ръка и я сложи върху ръката на Илай, която лежеше на рамото й. — Спомням си как, когато бях младо момиче, моят дядо вървеше с мен сред лозята към къщи. Той ми казваше, че не е достатъчно да посадиш лозе. Посаденото трябва да бъде гледано, защитавано, обичано и контролирано. Лозята бяха неговите деца. След това станаха моите деца.

— Ти ги отгледа добре.

— И платих висока цена. Бях по-малко жена на човека, за когото се омъжих, и по-малко майка на дъщерята, която родих. Имах толкова много отговорности и амбиции. Такива големи амбиции!

И все още ги имаше, не съжаляваше за това.

— Дали щях да имам повече деца, ако не бях така отдадена на лозята си? Дали дъщеря ми щеше да направи по-правилен избор в живота си, ако бях по-добра майка за нея?

— Нещата стават така, както е било наредено да станат.

— Това може да го каже само един практичен шотландец. Ние, италианците, вярваме повече в съдбата и късмета. И във възмездието.

— Това, което се случи, не е възмездие, Тереза. Това е или ужасно нещастие, или криминално престъпление. Ти не си виновна в нито един от двата случая.

— Аз поех отговорността в деня, в който поех фирма „Джиамбели“. — Очите й не се откъсваха от лозята, от спящото обещание, скрито в тях. — Не съм ли отговорна за това, че хвърлих Софи и Тайлър в огъня на страстта? Мислейки за фирмата, не си и представих какво може да се случи помежду им.

— Тереза! — Илай обърна лицето й към себе си. — Това, че работят заедно, не е причина да се озоват на пода в прегръдките си. Те са млади, здрави, достатъчно отговорни. Ти нямаш вина.

Тереза въздъхна.

— Така е, но доказва още веднъж, че не съм взела нещо предвид. Именно младостта им. Ние предадохме нашето наследство в техните ръце. Очаквах от тях да се борят. И двамата го очаквахме. Но след като възбудата отмине, сексът може да направи хората врагове. Ето какво не предвидих. Господи, това ме кара да се чувствам стара.

— Тереза! — Илай докосна с устни челото й. — Ние и двамата сме стари.

Каза го, за да я разсмее. Тя се усмихна, беше му признателна за подкрепата.

— Добре. Ние не станахме врагове. Можем да се надяваме, че нашите внуци все са взели по нещичко от нас.

— Обичам те, Тереза.

— Знам. Аз не се омъжих за теб по любов, Илай.

— Знам, скъпа.

— Омъжих се заради бизнеса — продължи тя, като се дръпна леко назад. — Това беше голяма сделка, сливане. Уважавах те. Харесвах те много и твоята компания ми харесваше. И вместо да бъда наказана за тези свои сметки, бях възнаградена. Обичам те толкова много. И се надявам, че го знаеш.

— Знам. Ще издържим и това изпитание, Тереза.

— Искам да си до мен. Твоята подкрепа означава много.

Той взе ръката й.

— Да слезем долу. Джеймс скоро ще дойде.

Джеймс прегледа написаното от Софи изявление и химна.

— Добре. — После свали очилата си за четене и я погледна. — Кратко, ясно, с леко ангажирано звучене. Не бих променил нищо от правна гледна точка.

— Тогава отивам горе да го завърша, да свикам четата и да го пусна.

— Вземи със себе си и Линк — предложи Джеймс и й намигна. — Той е много добър и предан роб.

Джеймс изчака, докато двамата излязоха от стаята.

— Тереза, Илай ще се консултирам с адвокатите ви в Италия. Засега сте овладели проблема бързо и решително. Не би трябвало да се очакват някакви юридически действия срещу фирмата. Но може би журналистите ще ви нападнат, трябва да сте подготвени. Ще гледам да науча всичко, което мога да измъкна от полицията. Същественото е, че отровното вещество е било вътре в бутилката, преди тя да бъде отворена, така че няма защо да се притеснявате от друго, освен от публичността. Ако фирмата бъде обвинена в нехайство или немарливост, ще се справим.

— Аз не го наричам нехайство, Джеймс. Ако виното е било отровено преди да бъде запечатано, това си е чисто убийство.

— Засега това са предположения. От въпросите на полицията разбирам, че те допускат и тази възможност но не е единствената. Не знаят кога дигиталисът е бил сложен във виното. От правна гледна точка това оневинява фирмата и не е проблем за нас.

— Проблемът е, че жената е мъртва — рече Тайлър.

— Това е работа на полицията. И макар да не ви харесва, ще ви посъветвам да не отговаряте на повече въпроси в отсъствието на адвокат. Нека полицията открие какво е станало, това е тяхна работа. Не ваша. Нито пък трябва да им помагате. Не сте длъжни.